Уилям Уортън - Франки Фърбо

Момчето се наведе, разтвори металните челюсти и освободи лисичето.

Според плана, който бе разработил, в този миг Франки трябваше да си плюе на петите, но усети, че не може да сгъва крака си. Нямаше начин да се измъкне от кучето, бягайки на три крака. Освен това носеше книгата на фермера. Дори да се изправеше на задните си лапи, пак не можеше да бяга бързо; след като задният му крак бе попаднал в капана, щеше да накуцва като сакат човек.

— Много ви благодаря. Бяхте изключително любезен.

— Знаеш ли, че аз поставих капана.

— Така ли?

— Да, исках да хвана лисиците, които крадат кокошките ни.

— Добра идея. Лисиците постъпват глупаво, като се опитват да откраднат кокошките на баща ви.

Франки се надяваше болката в крака му да премине, но крайникът му още бе изтръпнал; щом стъпи на него, го прониза остра болка като при развален зъб.

— Но ти си лисица. Може би също си се промъквал, за да изядеш някое пиле.

— Съвсем не. Ходя на гости на сестра ви Лучия.

Момчето се почеса по главата и се огледа.

— Нищо не разбирам. Как може една лисица да говори? И какво правиш с книгата на баща ми?

— Сестра ви Лучия ми зае книгата, за да я прочета. Разбирате ли, не съм обикновена лисица. Неизвестно защо, но съм много умна лисица.

Франки бе започнал да подозира, че е невероятно създание, по-интелигентно дори от хората. Това бе още една причина, поради която прие името Фърбо. Момчето се приближи.

— А къде живееш?

— Сред дърветата на онзи хълм.

Франки посочи с лапа. Чувстваше се отпаднал, кракът го болеше. Искаше само да се прибере у дома и да се наспи.

— Но лисиците обитават другия хълм. Защо живееш в гората?

— Лисиците са много глупави и искам да бъда сам.

— Моля те, господин Лисан, ще дойдеш ли у дома? Трябва да промием и превържем крака ти.

— Много мило от ваша страна, млади господине, но се боя от кучетата ви. Освен това баща ви едва ли ще остане очарован да види една лисица да се навърта около птиците му.

— Няма да кажа на никого, освен на Лучия, а тя и без друго знае. Ще те скрием на едно тайно място.

Франки не знаеше как да постъпи. Изведнъж му премаля и прецени, че няма да успее да измине обратния път до дома си. Докато размишляваше, пред очите му причерня и не усети как момчето го взе на ръце и го понесе надолу по хълма.

Отново спирам. Това е истинска история, която Франки разказа на двама ни с Вилхелм. Показа ни белега, останал от зъбите на капана. Прелиствам набързо останалите страници от тази глава. Лучия и Доминик скрили Франки на тавана и го лекували, докато раната зараснала. Той прочел всички книги на баща им, включително учебници по алгебра, геометрия, история и различни науки и още по-сложни книги от тези, които Лучия му давала. Започнал да осъзнава, че бащата е един изключително начетен и интелигентен фермер. Нищо чудно, че хващал толкова лисици.

Лучия ушила дрехи за лисичето, а Доминик измайсторил обувки и бастун. Мисля, че включих това, за да развеселя децата.

Сетне, когато станало време Франки да се върне в своята хралупа, той помолил Доминик да наеме пощенска кутия на негово име и да му донесе няколко пиленца. Уверил децата, че няма да изяде пиленцата, а иска само да му снасят яйца.

Продължавам да чета. Така времето минава по-бързо.

Когато се прибра вкъщи, Франки се качи в стаята за размисли и дълго мисли. Хубаво е да се връщаш у дома, независимо колко приятно е минало гостуването. Той трябваше да разсъждава върху много неща. На толкова въпроси не можеше да намери отговор. Например не разбираше самия себе си. Какво представляваше? Защо беше толкова умен? Никога нямаше да живее като останалите лисици, но никога нямаше да стане и човек. Започна да подозира, че макар да харесваше малките хора като Дом и Лучия, някои черти на възрастните го плашеха. В книгите бе прочел много лоши неща.

Разбра, че за да се сдобие с всичко, което искаше да притежава, се нуждаеше от пари. Но за една лисица парите са сериозен проблем. Той реши, че най-добрият начин да спечели малко, бе да пише приказки за детските списания и да ги илюстрира сам. Щеше да ги изпрати на издателите по пощата.

През следващите седмици се научи как да пише и илюстрира разни истории. Разказа за майка си и останалите лисици от хълма. Сетне написа приказка за катеричките, които живееха сред клоните на неговото дърво. Героите на следващата история бяха сините сойки, които наблюдаваше през прозореца си. Беше му забавно да си представя какво мислят тези животни и как разговарят, да си измисля разни случки. Това му помагаше да не се чувства толкова самотен.