Уилям Уортън - Франки Фърбо

Когато малко преди изгрев слънце той най-сетне си тръгна, момиченцето го накара да вземе книгата със себе си.

На следващия ден Лучия бе много уморена, но не каза на родителите си за странното посещение. Знаеше, че никой няма да й повярва, освен това реши, че Франки би предпочел срещата им да остане в тайна. Някои неща се разбират и без думи.

Франки прекара целия ден, упражнявайки се върху думите от книгата. Усилието да произнася човешки звуци с лисичето си гърло бе направо изтощително. Непрекъснато отскачаше до потока, за да пийне вода или да наплиска муцуната си. Беше много уморен, но щастлив. Предчувстваше, че скоро ще може да разпитва хората. Беше сигурен, че ще научи много от тях.

В продължение на три месеца почти всяка нощ Франки се промъкваше в къщата и щом Лучия си легнеше, той се покатерваше през прозореца и малката започваше да му преподава. Понякога бе толкова уморена, че лисичето се връщаше у дома с книгата и учеше само.

Бързо запамети всички думи от картинките, както и названията на всички предмети в стаята. Двамата с Лучия започнаха да водят кратки разговори. Франки непрекъснато задаваше въпроси, но малката не знаеше всички отговори, защото бе само на седем години.

Тя му съобщи името си: Лучия Бианки. Попита Франки как се казва. Едва тогава лисичето започна да се нарича Франки Фърбо. Фърбо означаваше „умен“ на италиански. Лучия го наричаше така, докато учеха, и той хареса името.

Лучия се подготвяше да чете в училище; показа на Франки думите в книгите и му обясни как те „говорят“. Това бе най-интересната част. Всяка нощ той отнасяше у дома си нова книга и скоро се научи да чете. Всъщност започна да чете по-добре от самата Лучия. Наистина бе много умно лисиче.

Сетне Франки започна да чете книгите от библиотеката на бащата на Лучия. Малката му ги носеше в стаята си, а той ги връщаше на следващата сутрин. Нямаше книга, с която Франки да не се справи за един ден. Остана приятно изненадан от способностите си, защото обожаваше четенето. То бе забавно почти колкото и отдаването на размисли; а четенето даваше много храна за размисъл.

Едно ранно утро, докато се връщаше у дома, понесъл една от книгите на селянина след поредния урок с Лучия, Франки попадна в капан. Изглежда, че синът на фермера беше забелязал лисичите дири в горичката. Бе замаскирал капана толкова умело, че Франки изобщо не го видя. Преди да разбере какво става, чу остро изщракване и в задната му лапа се забиха острите зъби на капана. Изпита ужасна болка, но не посмя да издаде нито звук от страх кучетата да не го чуят.

Да попаднеш в капан бе направо глупаво, типично за една лисица. На Франки му се доплака, толкова беше отчаян. Опита се да измисли начин за бягство, но пружината на капана беше прекалено стегната, за да го отвори с лапи. Понякога дивите лисици прегризваха крака си, за да избягат, но Франки беше прекалено цивилизован, за да постъпи като тях. Трябваше да помисли. Така и направи, но безуспешно.

Скоро се развидели, фермерът излезе от дома си в подножието на хълма. Синът му вървеше след него. Двамата отидоха да нахранят птиците. Кучетата тичаха и подскачаха около тях. Франки копнееше с цялото си сърце Лучия да излезе и да успее някак си да я повика.

След като фермерът и синът му нахраниха птиците, момчето метна пушката си на рамо и тръгна нагоре по хълма заедно с едно от кучетата. Искаше да провери капана. Франки виждаше всичко това, но беше безпомощен.

Когато синът на фермера стигна най-сетне до капана, завари една лисица, която четеше книга. Кучето се втурна към нея, но лисицата само вдигна поглед и каза с човешки глас:

— Куче, мирно!

Естествено, произнесе думите на италиански. Бедното куче спря и заскимтя. Погледна към господаря си, който бе изтървал пушката и зяпаше с отворена уста.

Лисицата се изправи и посочи крака си:

— Господине, ще бъдете ли така любезен да ме освободите от този капан? Доста е неудобен.

Както можете да си представите, момчето бе изплашено до смърт и едва не избяга. Всъщност хукна обратно към дома си, но гласът на Франки го спря:

— Не бягайте, младежо. Нуждая се от помощта ви, за да се измъкна от този капан.

Кучето гледаше ту към господаря си, ту към лисицата. Момчето спря и се върна. Приближи се към Франки.

— Ти си лисица, която може да говори, а?

— Разбира се, не ме ли чувате?

— Но нима всички като теб говорят?

— Разбира се, че не. Ще ми помогнете ли да се измъкна от този капан? Вече три часа стоя тук.