Уилям Уортън - Франки Фърбо

След обяда се качвам в стаята си. Преглеждам приказката, върху която работих. Текстът е завършен; това е историята на една червеношийка, която учи малките си как да търсят червеи, и за едно от пиленцата й, което не обича червеи. Накрая малката червеношийка става италианска червеношийка и се научава да готви спагети. Изяжда купища спагети, като си представя, че са червеи.

Започнал съм да рисувам илюстрациите. Работя и върху още две приказки. Едната е за дърво, което е забравило как да расте нагоре и постепенно се е превърнало в храст. Другата е за избягало канарче и приключенията му сред останалите птици. Те му завиждат за жълтата перушина и сладкия му глас. То си търси храна, която да може да яде, и птици, сред които да може да живее. В кабинета си държа истинско канарче. Кръстил съм го Пилето — не особено оригинално име. То пее зад гърба ми. Когато работя, обикновено го оставям да лети из стаята.

Сядам да пиша; но като че го правя насила. За да пишеш детски книги, трябва да си останеш малко дете, да се вживяваш в приказката също като децата — не само в писането и в илюстрирането, а в самата приказка. Залавям се за работа.

Чувам, че Каролин влиза в кабинета. Това се случва за втори път тази сутрин, а тя много рядко идва тук, когато работя. Разбира, че за да се превърна в мъжа-дете, който пише приказки, имам нужда от концентрация, от усещане за изолираност, тотално вживяване в това, което правя.

Тя застава между мен и писалището и ме поглежда.

— Моля те, Уилям, да не продължаваме така. Знаеш, че те обичам. Ще направя за теб всичко, което мога, но моля те, не ме карай да лъжа.

Седя и мълча. Не мисля, че съм готов за този разговор.

— Какво значение има, ако кажа, че вярвам във Франки Фърбо? Мога да излъжа, че вярвам. Какво значение има? Мога да кажа, че не вярвам, а всъщност да вярвам. Не искам да живееш извън времето, потънал в спомени. Всичко това просто няма значение !

Страхувам се, че мога отново да заплача. Искам да поговорим, но не зная отворя ли уста, какво ще излезе от нея. Ако закрещя или пък заплача, Каролин ще се убеди, че съм някакъв невротик или психар, който не е с всичкия си. Седя и мълча. Сетне вдигам поглед към угриженото й лице.

— За мен има значение, Каролин.

Тя стои и ме гледа. В прекрасните й кафяво-жълти очи грее цялата й любов към мен. Тя плаче. Поемам дълбоко дъх и се опитвам да й обясня:

— Може би не трябваше да чета тази книга за Франки Фърбо, която написах за децата преди толкова години. Четенето не ми помогна; само осъзнах колко много щях да загубя, ако не бях срещнал Франки. Помниш ли колко щастливи бяха нашите деца, когато намериха книжките в чорапите с коледните подаръци?

— Никога няма да го забравя, Уилям. Не мога да си представя, че те някога ще получат по-красив коледен подарък. Все още пазя моя екземпляр и го препрочитам често. Понякога си мисля, че трябва да я публикуваш, да я споделиш с целия свят. Сетне си казвам: „О, не, така е по-добре, това си е семейна книга, само за нас.“

— Припомних си всичко, Каролин. Опитах се да разгранича думите на Франки от моите измислици. Наистина опитах. Исках децата ни да разберат какво означава той за мен. Историите, които им разказвах, не бяха достатъчни.

Сега започвам да се питам дали постъпих правилно. Честно ли е да искам от тях да проникнат и да заживеят в моята лудост? Трябва да е лудост, защото колкото и внимателно да анализирам всичко, продължавам да вярвам във Франки Фърбо. Опитвам се да повярвам в свръхестествена лисица, която може да лети, да чете мисли, да предава мисли, да трансформира материята, да измисля и да говори един толкова сложен и изтънчен език, че всички останали езици, дори моят роден, да приличат на нечленоразделно сумтене. Зная, че думите ми те огорчават, но аз вярвам. Никога не съм преставал да вярвам.

По лицето й се стичат сълзи. Тя сяда на коленете ми, обвива ръце около врата ми, поглежда ме право в очите. Божичко, колко е красива! Как успях, след като явно не съм с всичкия си, да се оженя за такова красиво и интелигентно създание? Тя ме прегръща силно, сетне се отдръпва.

— Уилям. Изслушай ме. Има само един начин да докажеш или обориш всичко.

Следя погледа й. Понякога е толкова напрегнат, че направо ме плаши; зная обаче, че не това е целта й.

— Каза, че всичките спомени на Вилхелм са в главата ти. Никога не успях да си обясня как така говориш перфектен немски без следа от американски акцент. Може би всъщност си бил в плен, докато си смятал, че живееш при Франки. Това е единственото разумно обяснение. Може би тогава си се запознал с Вилхелм. Да не забравяме, че по тялото ти има следи от ужасни рани, които са зараснали. Сигурно са те лекували в немска болница. Медицината в Германия явно много е напреднала.