Уилям Уортън - Франки Фърбо

Проблемът сега бе, че макар и да знаеше какво представляват тези понятия, Франки нямаше идея как да ги сътвори. Беше сигурен, че нито една лисица или друго животно, което познаваше, не можеше да му помогне. Мисли по въпроса цели два дни.

Сетне слезе от хълма и тръгна към птицефермата, но не за да хване кокошка; беше прекалено умен, за да го направи. Идеята му бе, че след като фермерът е достатъчно умен, че да хваща лисиците и да запазва всички пилета и кокошки само за себе си, положително ще знае как се строи четириетажна къща с четири прозореца и три стълби.

Беше нощ, когато Франки тихичко напусна хълма. Избягваше пилетата, защото около тях бяха капаните и кучетата. Предпазливо се промъкна до къщата на фермерът. Покатери се на едно дърво и надникна през прозореца. Вече беше открил две от нещата, които търсеше — къща и прозорец. Бе схватливо лисиче и бързо запомни всички подробности.

Вътре видя светлина, която идваше от блестяща топка, досущ като онази на небето, само че по-малка. В къщата имаше големи животни без козина, които вървяха на задните си лапи! Той едва не падна от дървото.

Видяното надмина и най-смелите му очаквания. Почувства се като глупаво малко лисиче. Остана на дървото, докато малката блестяща топка угасна, и след като никой в къщата не помръдна, той се прибра у дома.

Още на следващия ден Франки съжали, че четвъртият етаж на новата му къща не е завършен, защото трябваше да размишлява върху толкова много неща. Това бе доста объркващо за едно лисиче.

Всяка вечер напускаше хълма и наблюдаваше. Дори през деня сядаше на склона и гледаше как фермерът и синът му се грижат за пилетата. Така научи много неща.

На първо място разбра как да си построи дом. С острите си зъби измайстори инструменти от твърдо дърво и гвоздеи, които намери в сайванта на фермера. С тяхна помощ наряза и рендоса дъски. Това го затрудни доста и му отне много време, защото малките лисичи лапи не са създадени за подобна дейност.

Понякога Франки изпадаше в отчаяние. Откри защо хората винаги стоят изправени на задните си крака; така ръцете им оставаха свободни и можеха да работят с тях.

Нощем изпитваше толкова силни болки в гърба, че не можеше да спи. Най-накрая, след няколко месеца усилен труд, завърши къщата. Освен това гърбът отдавна престана да го боли и Франки проходи на задните си лапи.

Издълба вътрешността на дървото, с помощта на своите инструменти и нокти, и стените станаха доста гладки. Сетне постави дебели греди, които да поддържат пода на всеки етаж. Върху тях нареди дъски. В подовете остави по една дупка, след което издяла стълби, които опираха в ствола на дървото.

Сетне изряза жалки дупки, които превърна в прозорци, и измайстори капаци от кората на дървото, така че прозорците да не се виждат отвън. Входната врата, която висеше на кожени панти, също облицова с кора.

Беше доволен от новия си дом. Вече разполагаше със склад, с място за хранене, за почивка и сън, имаше и стая за мислене. Какво повече можеше да иска едно умно лисиче?

Но Франки научи много нови неща. Видя как хората се събират около една дупка в стената и изглеждат щастливи. Искаше му се да открие причината.

Една нощ, след всички бяха заспали, той се промъкна през отворения прозорец на зимника и се вмъкна в човешката къща. Беше много уплашен. Предпазливо прекоси мазето, изкачи се по стълбите и се озова в голяма стая. В нея беше топло и миришеше на храна и на хора. Тук имаше много предмети, които той искаше да докосне и да разгледа, но се затича право към дупката.

Оранжево, жълто, червено — нещо излизаше от цепениците, танцуваше и топлеше помещението. Франки се опита да вземе част от него и едва не заплака от болка. Това беше огън. Лисичето никога не бе виждало подобно нещо. Приближи се и погледна дима, който се издигаше през комина. Отново излезе отвън и се покатери на покрива. Наблюдаваше как димът напуска къщата и разбра, че трябва да притежава това нещо. Така щеше да има топлина дори през зимата.

Огнището се оказа сложна работа. Франки използва няколко стари консервени кутии, които сдъвка и изви в нужната форма. Сетне грижливо струпа около тях камъни. Сега вече разполагаше с три чудесни малки огнища, по едно на всеки етаж, като изключим първия, където складираше храната си. Направи и комин, който излизаше толкова високо сред клоните на дървото, че само катеричките можеха да забележат дима. Франки постави съчки във всяко огнище и внимателно пренесе горещи въглени от дома на хората. Много бързо се научи да пали огън и да го поддържа. Сега в къщичката му бе топло и уютно. От огнището му почти не излизаше дим.