Уилям Уортън - Франки Фърбо

Невероятно бе да се роди подобно умно лисиче. Дори майка му нямаше представа за способностите му. А и откъде би могла да има?

Мнозина смятат лисиците за умни животни, но повечето си умни постъпки те извършват водени от инстинкта си. Инстинктът помага да вършиш разни неща, без да се замисляш. Все едно си в безизходица и това ти спестява необходимостта да разсъждаваш.

Честно казано, обикновените лисици изобщо не мислят. Прекарват по-голямата част от времето си в опити да уловят някоя птичка, мишка или зайче, нещо, което да се яде. Храната е единственото, върху което лисиците се опитват понякога да мислят.

Нашето лисиче, което още като съвсем малко започна да се нарича Франки, защото искаше да има име — макар да не беше срещало лисица, която да има име — научи от майка си как да ловува и да се крие. Срещаше се със свои връстници, играеше си и ходеше на лов с тях. В известен смисъл реакциите му бяха по-бавни от тези на останалите лисичета, защото винаги се замисляше преди да направи каквото и да било. Всъщност останалите лисици смятаха Франки за глупав. Сигурен съм, че майка му се тревожеше за него. Ако лисиците изобщо са в състояние да „смятат“ или да се „тревожат“.

Лисичето отделяше прекалено много време да разпитва за неща, които изобщо не интересуваха събратята му. Непрекъснато се опитваше да научи повече за света около себе си. Искаше да разбере защо понякога се стъмва, а друг път е светло. Защо нощем е по-студено? Каква е тази голяма ярка топка, която се търкаля по небето? Какво я кара да го прави?

Защо от дърветата падат листа и защо тези листа не стават за ядене? Каква е разликата между горе и долу? Франки си задаваше хиляди въпроси, но нямаше кой да му отговори. Лисиците не задават въпроси; всъщност те изобщо не говорят. Умеят да изразяват съгласие или несъгласие, да показват, че са ядосани или тъжни и това е всичко. Те не са добри събеседници. Освен това смятат за глупаво да си губиш времето с разсъждения за неща, които не стават за ядене. Лисиците нямат представа какво е това „време“; за тях всичко се слива в едно.

Що се отнася до храната, лисиците, обитаващи този хълм, предпочитаха пилетата от двора на един фермер, който живееше в долината по пътя към града. Макар пилетата да са много вкусни, набавянето им е доста опасна работа. Разбирате ли, фермерът беше умен човек, много по-умен от лисиците от хълма, с изключение на Франки естествено. Нямаше намерение да позволи лисиците да се угояват с неговите пилета.

От време на време в капаните му попадаше по някоя лисица, която той застрелваше или кучетата му я убиваха. Понякога лисиците, понеже ги бива за такива работи, а и защото пилетата бяха много, се връщаха с пълни стомаси и дори носеха по едно пернато.

Тъй като не могат да броят, лисиците никога не знаеха колко от тях живеят на хълма. Когато някоя тръгнеше на лов за пилета и не се върнеше, това не правеше впечатление никому. Ако изчезнеха няколко лисици, останалите може би забелязваха, че в гората има повече мишки, зайци и птици.

Ако някоя лисица, която познават лично, изчезне, или дори я видят простреляна, попаднала в капан или разкъсана от кучета, я забравят почти мигновено. Те не се славят с добра памет, особено за неприятните неща.

Но върне ли се някоя от тях преяла с пилешко и облизваща мустаците си, останалите веднага научават. Щастливката обикаля наперено целия хълм. А това е нещо, което трудно се забравя дори от лисиците. И така, бедните лисици продължават да се промъкват нощем на лов за пилета и често попадат в капана.

Франки се научи да брои, когато беше съвсем малък; нищо не убягваше от погледа му. Забелязваше например колко от съседите му излизаха нощем и не се връщаха. До вчера се разминаваха из хълма, днес вече ги нямаше.

Реши да разпита майка си по въпроса и макар вероятно да бе първата лисица в света, открила как да зададе въпрос, майка му не го разбра и го перна с голямата си гъста рижа опашка.

Една нощ Франки се скри край пътеката, която водеше към курника. Преброи шестнайсет лисици, тръгнали да получат безплатно пиле за вечеря. На сутринта се върнаха само седем, три от тях — гладни, но пък отървали кожата.

Франки измина тичешком обратния път към дома си и отново се опита да поговори с майка си, но тя го перна още по-силно с голямата си опашка. Какво означаваше числото шестнайсет за лисица, която можеше да брои само до две? Ще кажете, че това е осем по две, но какво е осем? Франки остана разочарован.