Уилям Уортън - Франки Фърбо

— Тогава реших, че си луд, Уилям. Първо размахваш ръце над главата си и крещиш „бум-бум“, сетне взимаш пушката, когато и двамата знаем, че ще загинем.

Разказва ми преживелиците си по време на войната; нямал нищо против да го пленя. Сержантът бил жесток човек, имал съм късмет, че не ме е застрелял. Запазил живота ми само защото решил, че офицерът може да поиска да ме разпита. Германците очаквали да предприемем атака, но не знаели точния час. Казвам му, че търся начин да попадна в плен още след сраженията край Палермо. Оказва се, че на няколко пъти по време на битката за Италия сме били близо един до друг. Вилхелм иска на всяка цена да изпрати съобщение на жена си Рики, за да я успокои, тъй като сержантът със сигурност ще го обяви за убит или попаднал в плен. Предлагам му да попита Франки дали е възможно да й напише писмо.

През следващите дни двамата с Вилхелм ставаме от леглата си и правим физически упражнения, Франки е разработил индивидуална програма за всекиго от нас, която трябва да възвърне силите ни. Заедно с храната ни дава и различни по вид и дози лекарства. Храната е вегетарианска, но Вилхелм иска месо, затова Франки започва да му носи пиле, пържоли и други такива. Нашият лисан е превъзходен готвач и се храни с апетит. Вегетарианските ястия, които приготвя, са толкова вкусни, че Вилхелм постепенно се отвращава от месните.

След около две седмици той вече споделя вегетарианското ни меню. От време на време ядем виенски шницел, но основната част от храната ни са зеленчуци, Франки използва всевъзможни подправки, така че понякога ни е трудно да различим зеленчуците от месото.

Домакинът ни твърди, че това е едно от нещата, присъщи на лисицата в него — обича да яде, но не може да оправдае убийството на животни, особено след като е в състояние да разговаря с тях.

Самите ние говорим много. Доставя ни удоволствие да споделяме своите идеи, спомени, Франки успява да изпрати съобщение на съпругата на Вилхелм и след няколко дни дори донася писмо от нея. Била добре, живеела със семейството си в провинцията. Майка му и сестра му също били добре. Рики останала учудена, когато открила в пощенската си кутия писмото му, по което липсвали марка или печат от Вермахта. Как Вилхелм е разбрал къде да я намери? Откъде е знаел, че се е евакуирала при майка си?

Но Вилхелм е още по-смаян от нея. Как Франки е успял да изпрати писмото и да донесе отговор само след два дни? Това просто е невъзможно. Господин Лисан само сбърчва нос, което, започвам да подозирам, при него е равносилно на смях. Готов съм да повярвам на всичко, но на Вилхелм му е по-трудно. Така е устроен; винаги иска да знае всичко.

Най-сетне състоянието ни е достатъчно добро, та не се налага да пазим леглото. Не зная къде са униформите ни. Облечени сме в сини пижами.

Една сутрин Франки ни донася дрехи. Не са униформите ни, но не са и обикновени дрехи. Донесъл е яке или по-скоро елек, който се нахлузва през главата, и панталони като за голф, само че по-тесни. Имаме и дебели чорапи и леки кожени ботуши. Широк кожен колан придържа панталоните, Франки ни е донесъл и три чифта светлосиньо бемо; цветът му е същият като на пижамите. Чудя се откъде ли е намерил тези неща, но ми е неудобно да го попитам. Забелязвам, че вече не носи дългата бяла престилка, а е с дрехи като нашите.

Преобличаме се. Имаме и шапки. Дрехите са в цветовете на гората — различни нюанси на зелено и кафяво. Шапките са тъмнозелени, двувърхи като онези, които правехме от стари вестници в сиропиталището. Трябва да призная, че изглеждаме добре в новите си костюми, приличаме малко на горските стрелци на Робин Худ. Обаче Вилхелм очевидно е притеснен. Носът на Франки трепва.

— Зная, Вилхелм. Тревожиш се, защото си без униформа, а според германския военен устав нямаш право да носиш други дрехи. Но униформите ви бяха толкова мръсни! Когато си тръгнете, ще си ги вземете. Междувременно мога да те направя невидим за всички освен за мен и Уилям. Моля те, не се тревожи.

— Все пак се чувствам неловко в тези меки дрехи и обувки. Що за униформа е това? Прилича на баварска, но е по-светла.

— Да кажем, че е униформата на мира, Вилхелм, ние тримата съставляваме армията на мира.

Носът на Франки отново трепва. Усмихвам се, сетне се разсмивам, Вилхелм се присъединява към нас. Усмихвам се на Вилхелм. Идеята ми се струва страхотна. Хич не ми се ще да навлека старата мръснозелена униформа и да отида отново на фронта. Вилхелм оглежда костюма си.