Уилям Уортън - Франки Фърбо

— Ами, трябва да призная, че това е за предпочитане, отколкото да съм мъртъв. И без друго бях уморен и уплашен от войната. С гордост се присъединявам към армията на мира. Наистина ли можеш да ни направиш невидими?

— Ако пожелаете.

— Но ще се виждаме един друг, нали?

— О, да. Не ще усетите нищо. Няма да разберем, че сме невидими, докато някой не се опита да ни види.

— Добре тогава, действай. Готов съм.

Вилхелм се изправя и застава мирно. Аз също ставам, Франки сбръчва нос и се смее.

— И двамата сте невидими. Аз също.

Вилхелм се оглежда.

— Как да разбера, че казваш истината? Та аз се виждам!

— О, след като искаш да станеш невидим дори за самия себе си, нямам нищо против.

Франки махва с ръка, сякаш се опитва да прогони муха. Решавам, че се е провалил, защото Вилхелм продължава да си стои там. Сетне се взирам по-внимателно. Лицето му е пребледняло. Протегнал е ръце, допира длани; те треперят. Поглежда към краката си.

— Къде съм? Изчезнал съм. Ти го направи. Невидим съм.

— Само за самия себе си. Ние те виждаме, нали, Уилям?

— Точно така. Сигурен ли си, че не можеш да се видиш? Та ти стоиш ей там.

— Къде? Няма ме, аз съм нищо! Господин Фърбо, Gott in Himmel , направи ме какъвто си бях, не искам да съм невидим!

— Искаш да си видим за всички, за нас тримата или за самия себе си?

— За нас тримата, за армията на мира.

Отново застава мирно. Франки махва с ръка към невидимата муха. Вилхелм отново се оглежда и се усмихва.

— Невероятен си, Франки Фърбо. Сега вярвам на всичко. Сигурно си вълшебник.

— Не, аз съм лисица. Искаш ли да се превърна в човек?

Вилхелм отново се обърква, а аз не успявам да сдържа смеха си.

— Видях го в човешки образ, Вилхелм. Ти спеше, а ние се хранехме. Наистина може да го направи.

— Не, предпочитам да си останеш такъв.

Както вече казах, Вилхелм говори на немски, а аз — на английски, но се разбираме. Домакинът отговаря и на двата езика, в зависимост от това кой задава въпроса или към кого се обръща. Франки поглежда към масата, край която седим, сетне вдига глава.

— Сега ще донеса храната, която приготвих. Надявам се утре да обядваме на другата маса; там ще ни бъде много по-удобно. След като се нахраните, бих желал да поговорим за доста неща, но сега яжте. За днес има пица от спагети и специален сос със сирене. Това е прочуто италианско ястие.

Той става и слиза на долния етаж.

След като сме се нахранили, Франки поглежда последователно и двама ни.

— Вече ви казах, че искам да поговорим за доста неща. Ще бъде по-лесно и по-удобно за всички нас, ако разговаряме на моя език, „лисичия“. Аз съм го измислил.

Комбинация от най-доброто от шестте хиляди езика, на които говорят хората по света и които съм изучил, плюс някои методи за изразяване, при които се използват очите, носът, устата, дори ушите. Това позволява постигането на яснота и интензивност на разговора, присъщи единствено на телепатията. В човешката реч има около деветдесет фонеми или звукови единици. Лисиците използват всичките. Уилям, твоят английски включва едва четирийсет и пет от тях. Освен това лисиците използват четири различни ударения, четири интонации и множество съюзи. И това са само звуците. Моят език е аналитичен, синтетичен и флексивен.

Взел съм най-доброто от осемте основни езикови групи: хамито-семитска, африканска, сино-тибетска, дравидска, австрало-азиатска, урало-алтайска, американо-индианска и, разбира се, индо-европейска. Езикът обаче е нещо повече от комбинация от звуци: човек говори със своето тяло, с цялата си същност. Лисицата използва всичко това. Съжалявам, ако ви отегчавам, но изучаването на езиците, човешки и животински, живо ме интересува. Готови ли сте да научите моя език?

Франки последователно ни измерва с поглед. Аз кимам. Вилхелм ме поглежда, сетне се обръща към нашия домакин.

— Няма да се превърнем в лисици, нали? Ще мога ли да говоря родния си език без никакви проблеми?

Носът на господин Лисан отново трепва. Трябва да разкажа на Вилхелм за откритието си относно тази мимика. Сигурно е част от лисичия език на Франки.

— Не, няма да се превърнеш в лисица, макар че ако пожелаеш, мога да направя така, че да заприличаш на мой събрат. Няма да се отрази и на езиците, които знаеш. Лесно ще те науча.

Вилхелм се съгласява и Франки втренчва поглед първо в моите очи. Изпитвам същото чувство както когато ме научи на немски и ми предаде всичките спомени на Вилхелм. Този път обаче продължава по-дълго, усещането за топлина е по-силно, не че ми е по-горещо, просто обхваща по-голяма част от тялото ми. Когато свършва, чувствам се сякаш съм взел горещ душ. Франки ми се усмихва.