Уилям Уортън - Франки Фърбо

Според Франки училищата са особено опасни за децата. Там ги учат да се подчиняват, без да задават въпроси. Там ги учат, че отговорите са по-важни от самите въпроси. Карат ги да наизустяват толкова много отговори, които други смятат за важни, че децата губят увереност и престават да задават въпроси. Затова Франки пише детски книжки, опитва се да подтикне хлапетата към игри, да ги накара да повярват в собствените си способности и въображение. За него доверието и толерантността са основата, върху която може да се изгради един добър живот. Така се запазва радостта от собственото ни простодушие.

Франки вярва във въображението, във фантазията, в стойността на вярата. Някой път ще ни обясни тези понятия, но ще трябва да отдели цял ден.

Трудно е да се намери обяснение на всичко, което вършим. Откривам, че очаквам с нетърпение ежедневните ни разговори. Доставят ми истинска радост, а Франки, който измисля темите, е още по-щастлив. Двамата с Вилхелм бъбрим по цели нощи, но когато господин Лисан е с нас, всичко ни се струва по-интересно, по-значимо. Изглежда, той ни предава част от своя ентусиазъм, от силната си вяра.

Понякога разговаряме, докато се разхождаме в гората. Забелязваме разни животни и те не се боят от нас, защото не ни виждат. Ако се натъкнем на човек, бързаме да се скрием обратно в гората, нищо, че сме невидими.

Тъй като сме с малък ръст, гората ни се струва огромна. Зайците са големи колкото кучета, врабчетата колкото пуйки. Удивително е как миниатюрният ни ръст улеснява зрителното възприятие. Все едно гледаме света през лупа. Разходките ни винаги са интересни и приятни.

Двамата с Вилхелм играем шах или някаква немска игра на карти, наречена Schafskopf . Отначало ни е забавно, сетне обаче откриваме, че разговорите ни доставят по-голямо удоволствие. Освен това, както ни е обяснил Франки, няма никакво значение кой ще спечели играта. Но все пак от време на време играем; много е забавно, когато никой не се опитва да победи.

За пръв път шахматът започва да ми доставя удоволствие. Прекрасна игра е, стига да не се опитваш да спечелиш, а да се наслаждаваш на красотата й. Понякога с Вилхелм се смеем до сълзи на някоя сложна комбинация от ходове. Шахматът ни помага да се сближим, докато обикновено съперничеството в игрите кара хората да се отчуждават.

Една сутрин на закуска Франки заявява, че трябва да сподели нещо важно с нас. С Вилхелм се споглеждаме, сетне се обръщаме към нашия домакин.

— Войната свърши. В Европа това се случи преди няколко дни. Американците, англичаните и французите победиха италианците и германците. Вилхелм, можеш да си отидеш у дома когато пожелаеш. Не смятам, че ще имаш особени проблеми, тъй като цари хаос. Жената ти е добре. Мога да те отведа при нея бързо и лесно. За страната ти ще настъпят тежки времена, но не забравяй разговорите ни и се опитай да живееш в любов.

Смаян съм от чувствата, които изпитвам. Доволен съм, че войната е свършила, но мисълта за раздялата с Франки и Вилхелм ме натъжава. Сирак съм, никой не ме чака да се върна от фронта.

— Уилям, при теб нещата са по-сложни. Страната ти продължава да воюва с японците. Не смятам, че войната ще продължи дълго. В родината ти са разработили страховито, ужасно мощно оръжие, което ще убие и осакати хиляди невинни хора. Ще ти бъде трудно да обясниш къде си бил толкова дълго време. Едва ли ще бъде разумно, ако се опиташ да се върнеш тайно. Най-добре е да отидеш в някоя американска част тук, в Европа, и да обясниш какво се е случило. Няма да ти повярват, но ти ще настояваш , че точно така е било, че си живял с мен и с Вилхелм. Имай ми доверие. Ще ти бъде трудно, но това е най-добрият вариант.

Шокиран съм. Не мога да повярвам, че казва истината, че настъпва краят на този чудесен живот.

— Мога ли да остана при теб, Франки? Няма при кого да се върна в родината си.

— Моля те, Уилям. Една от причините да прекарам толкова време в разговори с теб и с Вилхелм е да се върнете и да покажете как трябва да живеят хората. Няма да има полза, ако останеш при мен. Разбираш ли?

Кимам. Това е едно от нещата, на които ни е научил Франки — как да разбираме и приемаме дори нещата, които не искаме да чуем.

— И двамата бяхте много приятна компания. Повярвайте, аз също съжалявам, че си тръгвате. Предоставихте ми толкова много информация за хората, че се чувствам много по-близък до вашия вид. Но всяко нещо си има край. Първо ще отведа Вилхелм у дома му, сетне ще се върна за теб, Уилям.