Уилям Уортън - Франки Фърбо

Когато приключва и с Вилхелм, започваме да разговаряме на новия език. Много е мелодичен. Едновременно е стегнат, ясен и гали ухото, Франки също ни говори на чудния си лисичи език.

Мога да разкажа останалата част от историята единствено на английски или на немски, за да бъда разбран, защото оттук насетне разговаряхме единствено на езика на Франки, което ни достави страхотно удоволствие.

— Време е да ме последвате на долния етаж, където ще се чувстваме по-удобно.

Слизаме след него по стълбата, която той използваше, за да ни навестява толкова често. Озоваваме се в приятна стая. По средата й има голяма кръгла маса. Подът е застлан с фино изтъкани килими, около масата са наредени удобни столове. На едната стена е окачен старинен часовник, а на другите — красиви картини, Франки сяда до масата.

— Е, какво ще кажете за моя дом? Разбира се, всичко е миниатюрно и повечето мебели направих сам. Мое дело е дори часовникът. Разбирате ли, мога да уголемявам или да умалявам живи същества, но предмети — не.

Засмивам се.

— Радвам се да чуя, че има нещо, което не можеш да направиш, Франки. Бях започнал да се тревожа.

Сядаме до него. Подхващаме разговор, който ще водим и през следващите месеци. Франки се безпокои от въпроси като например защо се е родил толкова умен или как трябва да използва своите умения. Убеден е, че това не е случайност, а част от по-голям план, но не може да го проумее. Решил е да помага на хората да заживеят по-добре и иска да започне с нас.

Досега е правил опити да помага единствено на деца чрез книгите, които пише за тях, но е започнал да се убеждава, че хората са в състояние да се самоунищожат много бързо, може би дори да унищожат и планетата, преди тези деца да пораснат и да вземат нещата в свои ръце. Целта му е чрез нас да накара хората да видят своите грешки, да ги поправят, да заживеят по-добре. Убеден е, че все още се ръководим от примитивни подбуди, присъщи единствено на маймуните, от които сме произлезли, и ако искаме да продължим да господстваме на тази планета, трябва да ги превъзмогнем.

Разказваме за нас всичко, за което се сещаме. Той знае повечето подробности, но сега може да ни задава въпроси. Опитва се да разбере защо хората все се състезават, всеки се опитва да изпревари другия, да вземе преднина, да спечели. Не знае дали това е останало от еволюцията ни, когато е трябвало да се бием като животни, или е придобито по-късно. Може и да е атавизъм като неговата страст към храненето, но подозира, че това е присъщо на нашето общество.

Обяснява ни, че хората могат да живеят заедно. Показва ни колко глупави сме били двамата с Вилхелм; всеки от нас е искал да убие другия, без дори да знае за какво се води тази война. С Вилхелм се усмихваме. Сега ни се струва невъзможно някога да бъдем смъртни врагове. Съгласяваме се, че вероятно сме били подведени да участваме във войната заради скуката, обхванала живота ни, заради стремежа към авантюри и желанието да се покажем храбри, когато знаем, че не сме.

Франки настоява да се научим да мислим за себе си и да споделяме идеите си, вместо да следваме сляпо някого или да караме другите да ни следват. Твърди, че трябва да се научим да вярваме в собствените си способности, да знаем цената си.

Водим множество разговори, които понякога заприличват на спорове. Вилхелм е убеден, че някои раси превъзхождат други. Господин Лисан му дава пример след пример, за да му докаже, че това не е истина, че Вилхелм е бил заблуден от хора, които разсъждават погрешно. Според Франки хората са различни, това е задължително, това е добре, но никоя раса или група не е по-добра или по-лоша от друга. Най-сетне германецът признава, че вероятно Франки е прав. Мисля, че е искрен.

Питаме нашия спасител как да живеем по разумен и интелигентен според него начин. Той ни обяснява надълго и нашироко. От наблюденията си върху войната и живота на хората е стигнал до извода, че не трябва да се оценяваме, сравнявайки се с останалите, а като изхождаме от собствените си способности, от индивидуалната си същност. Стремежът да притежаваш предмети и да господстваш над ближните си уврежда добрите човешки взаимоотношения и еволюцията на видовете.

Убеден е, че повечето възрастни хора са забравили да играят, а играта е един от най-добрите начини да мислиш, Франки намира децата за много по-приятни и интелигентни от повечето възрастни, но те лесно биват покварени от своите семейства, училища, общество. Например като ги принуждават да мислят за задълженията си като за работа, а не като за игра. Това ги лишава от радостта на живота.