Уилям Уортън: Франки Фърбо

Немецът наблъска вещите ми в джоба си и каза нещо на партньора си. Вторият фриц се облегна на стената на дупката и подпря пушката на коляното си; тя сочеше право в гърдите ми. Първият, който бе взел нещата ми, се изкатери от дупката и тръгна по склона.

Опитах се да се усмихна на фрица с карабината, усмивка в мрака. Той не ми отвърна. Питах се колко ли е часът, кога ще започне артилерийският огън. Питах се дали Стан е успял да се върне и да съобщи, че съм попаднал в плен. По дяволите, не биха спрели артилерията заради някакъв скапан редник!

Започнах бавно да движа ръце над главата си, сякаш падат бомби. Повторих няколко пъти и „бум-бум“. Германецът свали предпазителя! Може би „бум-бум“ означава нещо друго на немски. Опитах се да му обясня какво ни очаква, но той стана още по-подозрителен и ме взе на мушка, за да покаже, че е готов да ме застреля при първото погрешно движение. Започнах да изпадам в паника. Нашите просто бяха длъжни да изравнят моста със земята.

Ето! Първи, втори снаряд. Третият падна на петнайсетина метра под нас, отдясно на моста, досами водата.

Сега вече германският ми приятел проумя какво става. Насочил пушката си към мен, сведе глава, а навсякъде около нас хвърчаха камъни и буци пръст. Опитах се да му обясня със знаци, че трябва да се измъкнем от дупката и да тръгнем нагоре по склона. Той отново се прицели в мен и изкрещя нещо. Нов залп свисти и гърми край нас; мостът хвръкна във въздуха, камъни и парчета дърво летяха наравно с шрапнелите и буците пръст. Беше свършено с моста; всички трябваше да си намокрят краката. Ако фрицовете не го гръмнеха, щяхме го сторим сами.

Свих се на дъното на дупката, притиснал здраво ръце към главата си. Сетих се, че нямам каска. Падна, когато двамата германци ме издърпаха под моста, и вероятно е била отнесена от течението. Започнах да съжалявам за нея.

Мисля си, че бях лишен от възможността да се предам. Често пъти си фантазирах как крача към някакъв фриц, връчвам му пушката си и се предавам като генерал Ли при Апоматъкс 1 1 Град в щата Вирджиния; там генерал Ли се предава на генерал Грант, което слага край на Гражданската война в САЩ. — Бел.прев. . Но те взеха гранатите ми, преди да успея да реагирам, а пушката ми остана на моста, всъщност сигурно вече се бе разхвърчала на парчета из околността.

Е, сега бях пленник, но не за дълго. Отново се опитах да накарам този тип да се измъкнем заедно от дупката, но безуспешно.

В този миг ни улучи снаряд. Сътресението беше толкова силно, че очите ми сякаш щяха да изскочат от орбитите. Двамата с фрица се боричкахме кой да заеме най-ниското място в дупката. И двамата крещяхме. „Мамо“ и „Mutti“ бяха най-често изричаните думи тази сутрин, но никой не се отзова. Дори не помня майка си, но това не ми пречеше да крещя. Шумът, камъните и пръстта, които падаха върху нас, изпълваха въздуха.

Насред целия този ужас видях пушката да лежи захвърлена в единия край на дупката, фрицът беше забравил за нея. Сега войната се води с по-големи оръжия; това беше тапешник в сравнение с тях.

Реших, че ако по някакво чудо се измъкнем от този ад, ще бъде много по-добре германецът да се окаже мой пленник. Затова използвах миг на затишие, когато към устите, очите и ушите ни не хвърчи кал, да се наведа и да притисна пушката към гърдите си. Можеше да ме вземат и за герой; нямаше да ми навреди. С голи ръце, след като попаднал в плен, той надвил врага и избягал… и тем подобни глупости. Мога да съчиня цяла реч, достойна за връчването на Бронзова звезда.

Фрицът ме гледаше сякаш не съм с всичкия си. Вероятно смята, че постъпвам глупаво. Беше прав. Опитвах се да се отпусна, да оставя мислите си да бродят на воля или да ги насоча към нещо друго, защото и така или иначе не можех да променя с нищо сегашната ситуация. Просто се опитвах да проумея това, което ставаше, да го обясня на самия себе си.

Дотук съм открил, че има голяма разлика между безразсъдство, безстрашие и смелост. Първото трябва да се избягва, освен ако не става въпрос за филм или роман. Второто също трябва да се избягва. Щом си безстрашен, значи липсва някаква важна част от въображението ти. Ако се намираш в близост до някой безстрашен, съществува вероятност да бъдеш въвлечен във водовъртеж от безумия и да пострадаш, колкото и да си предпазлив. Достигнах до тази истина още преди войната, но през последните няколко месеца тя бе потвърдена многократно.

Трябва да си смел дори когато се страхуваш. Повечето смелчаци, които познавам, са доста предпазливи хора. Страхуват се, но поради причини, свързани с оцеляването — своето или на други хора, на които държат — вършат неща, които обикновено изискват безразсъдство и безстрашие. Но не ги вършат безразсъдно или безстрашно. Правят необходимото и при това го правят с абсолютния минимум от храброст.