Уилям Уортън - Пилето

В края на разплодния период имаме с Перта единайсет прекрасни дечица. Седем женски и четири мъжки. И най-забележителното е, че малките е гнездото на Перта по нищо не се отличават от моите рожби в съня и доколкото мога да съдя, те също са седем женски и четири мъжки. Че в съня може да си представям малките като подобие на истинските в клетката, това го разбирам, но аз знаех кои от нашите рожби са мъжки и кои женски, преди да зная какви са онези в клетката. Перта ми беше казала. Ето, това е нещо, което не мога да разбера.

Опитвам се да говоря на Перта, канарчето в клетката, със звуците, които помня от съня, но тя не откликва. Запипикам ли й обаче тъй, както някога пипиках на Пилето, тя ми отвръща с радост. Явно предпочита да си бъда момче. Нейната действителност няма нищо общо с моя сън. И все пак малките й са същите като онези в съня. Ама че работа, вече не мога да кажа коя от двете действителности създава другата. По-правдоподобното е сънят да се оформя според нещата, които стават наяве, но понякога ми се струва, че е обратното. Човек се обърква.

Другата клетка е толкова пълна, че трябва да предприема нещо. Кажи-речи, от всеки чифт имам по три люпила. Налага се да отделя малките мъжки от малките женски; а също и чифтовете. Сезонът завърши и големите канарчета скоро ще започнат да си сменят перушината. Нужно им е повече пространство.

За да разреша този проблем, разделям клетката, определена за мъжките. На височина две трети от пода правя още един под. Така се образува втори етаж, в който пускам Перта и нейните малки. А долния етаж оставям за мъжките — и големи, и малки. Осемдесет и пет от новородените са мъжки и осемдесет и две женски. Сега ще трябва да им засиля храната, за да прекарат по-леко смяната на перушината, а после ще ги изнеса на пазара. Само че хич не ми се ще да ги продавам, особено пък малките на Пилето и Алфонсо. Да, но нали ми разрешиха да отглеждам канарчета, при условие че ще изкарвам пари от тях. По този начин ще мога да плувам в света, който прави възможни съновиденията ми.

Втория етаж на клетката построих, за да мога в съня си да живея отделно с Перта и дечицата ми. Същата вечер, в която го завърших, той се появи и в съня. Е, пространството ни сега е по-малко, но ще потърпим, докато осъществя плана си. А планът ми е да направя така, че да летим на свобода с Перта и дечицата: Това ми хрумна, когато седях на дървото.

В съня съм безкрайно щастлив като съпруг и баща. Занимавам се по цели часове с малките — уча ги да летят, да лющят семе, да се хранят. Къпем се заедно, уча мъжките и да пеят. Започваме е простички, лесни песни за летенето и постепенно преминаваме към по-трудни. Ето една от детските песнички:

Друга:

Като продавах малките, продадох и четири от големите, които държах за разплод — три женски и едно мъжко. Замених ги с някои от най-хубавите новородени. Трите женски смених, понеже не бяха добри за разплод. Едното носеше само по две яйца на гнездене и измъти всичко на всичко пет пиленца. Другото беше носливо, но все разтуряше гнездото и изхвърляше яйцата на пода. Третото зарязваше гнездото, щом малките станеха на седмица, та и по-рано. Успявах да ги спася, като ги разпределях по другите гнезда, но от майката трябваше да се отърва. А мъжкото продадох, понеже доби навика да яде яйцата.

Всичките малки са май по-добри летци от родителите си. Истинско удоволствие е да ги наблюдаваш. Шумоленето на крилете им е мелодично. Понеже летят много и с умение, всичките са много стройни и по-дългокраки от обикновените канарчета. Ще ми се мистър Линкълн да дойде да види птичарника ми и канарчетата. Често си мисля да го поканя, но какво да обясня на нашите? Жалко, че хората не са като канарчетата.

Денем ги гледам с часове как летят. И колкото повече ги гледам, толкова по-ярки и по-реални стават съновиденията ми. Така дълбоко съм се вживял в птичия свят, че сънищата ми вече май нямат нищо общо с всекидневието. И дори вече не знам защо това или онова се случва в съня и какво ще се случи занапред? Сънищата ми стават толкова сложни, че изглеждат не по-малко реални от всекидневието.

Не правя вече никакви летателни опити с птичките. Защото всичко ми е съвсем ясно от сънищата. В същност сега летенето не ме интересува чак толкова; поне наяве. Предпочитам да гледам как птичките си летят естествено, отколкото да им поставям тежести на краката и да им скубя перата. Летенето е нещо, което практически не е възможно да разчлениш. То се учи наведнъж, не на части.