Уилям Уортън - Пилето

Много ми се ще нашите яйца да са оплодени. Желая го с цялата си душа. Наблюдавам с бинокъла как канарчетата люпят в кафезите. И запомням много добре всичко. Защото искам да зная какво точно трябва да правя като птица. Искам да дам сила на моите малки за този живот.

Другата клетка е вече пълна с новородени. От чуруликането, което се носи оттам, може да се съди, че голяма част от тях са мъжки.

Гледам как горката Перта лежи върху своите запъртъци. Не е справедливо да мъти за нищо. След седем дни, половината от времето за мътене, изваждам яйцата едно по едно и ги проверявам срещу светлината. Празни са всичките.

Решавам да направя нещо. Имам три женски, чиито яйца предстои да се из люпят с един-два дни разлика от времето за Пертините. Едната е снесла пет яйца, а другите две по четири. Взимам от първата две и от вторите по едно. По три птичета на гнездо не е лошо, хем ще им е по-широчко и ще имат по-добри условия да оцелеят.

Заменям с тия четири яйца Пертините запъртъци. И се успокоявам. Перта ще бъде добра майка, сигурен съм. Две от яйцата са от Пилето и Алфонсо. Не вярвам Пилето да се разсърди, че съм ги взел. Перта явно не забелязва подмяната и приема новите яйца напълно нормално. Преди да ги сложа в гнездото й, проверявам всяко едно — всичките са оплодени. Използувах малкото ръчно фенерче, за да ги проверя. Седемдневното оплодено яйце е възтъмно отвътре и има тънки червени жилчици.

В съня поглеждам гнездото с нашите четири яйца, но не забелязвам промяна. Подменянето на Пертините яйца в клетката не се е отразило върху нашите четири яйца. Надявам се, че това ще спомогне нашите яйца да се излюпят. Изпитвам неудържимо желание да стана баща. Дано да имам сили да храня малките. Често храня Перта в гнездото и й пея. Да стана баща, да зная, че частица от мен се е вляла в малките — това значи да утвърдя своята същност. Мисля, че по този начин ще бъда нещо повече не само като птица, но и като момче. Да станеш баща е едно от най-сигурните доказателства за мъжественост.

Една нощ, когато вече очакваме малките да се излюпят, Перта ми казва, че ги усеща да мърдат в черупките, и аз лягам върху яйцата, а тя отива да се окъпе, та да размекне после черупките и малките да излязат по-лесно. И аз ги усещам да мърдат. Нещо шава във всяко яйце. До сутринта ще се излюпят всичките. Сигурен съм. Когато Перта се връща в гнездото, запявам й тази песен Убеден съм, че малките са достатъчно развити, за да ме чуят. А и черупките са толкова тъпички.

Денят, в който очаквам да се излюпят; е делник. За първи път в живота си избягвам от училище. Зная, че ще ме хванат. Обикновено обядваме с баща ми долу в котелното; първо той ще разбере. Много важно. Но не мога да се въртя около птичарника, защото майка ми ще ме хване. Ето защо отивам в гората и се покатервам на любимото ми дърво, не много далеч от някогашния ни гълъбарник. Сядам в един чатал почти на върха, над полите на близкия склон.

Прекарвам целия ден там. И си мисля само за едно: как ще се излюпят моите малки. Просто ги усещам как се мъчат да пробият черупката. Облягам се на клона и се опитвам да се пренеса в съня. Не успявам. Подсъзнанието ми подсказва, че е опасно да изпадна в унеса на съня. Не зная какво може да се случи — дали ще си разваля съня или пък няма да успея да се върна към действителността, — но усещам, че е опасно.

Докато седя на дървото, представям си как ще уча моите малки да летят. Поглеждам надолу и ми се дощява да летя тук и те да летят с мен на свобода. Тъкмо този ден, на дървото, решавам как да стане всичко. Привеждам в ред плановете, които така гъмжат в главата ми, че почти не обръщам внимание, когато баща ми и майка ми се развикаха на вечеря, задето съм драснал от училище. Къде съм бил, та къде съм бил. Казвам им, че съм седял на дървото, а те не вярват. Къде искат да съм бил?

Когато най-сетне мирясват, отивам в клетката и се ослушвам — нито едно от Пертините птичета не се е измътило още. Чудя се, щом те не са се излюпили, дали ще се излюпят другите, в съня. Вече ми е трудно да кажа кое стои по-напред — сънят или действителността. Заспивам, но не зная какво ще стане.

Пренасям се в съня и виждам, че Перта е възбудена. Казва ми, че едно от малките вече пробива черупката с човчицата си. Повдига се на крака и аз поглеждам в гнездото. Едно от яйцата е пропукано. Перта посяга с човката и внимателно отстранява част от черупката. Виждаме едно тъмно оче и влажна главица. Аз нервнича, но Перта е спокойна и радостна. За да се поуспокоя, литвам из клетката и правя някои от най-хубавите си номера.