Уилям Уортън - Пилето

След два часа всичките са се излюпили. Помагам на Перта да изнесе черупките от гнездото. Две от малките са тъмни, а другите две — светли. Перта ми съобщава, че две са мъжки и две женски. Тъмните са мъжките, а светлите — женските. Баща, аз съм баща! Перта ме оставя да ги нахраня и аз им подавам храница в човките, изпълнен с неописуемо чувство. С писукания те искат храна и изразяват радостта си и тези писукания звучат като песен.

На другата сутрин отивам в птичарника преди закуска и проверявам Перта. Под гнездото й има черупки. Слагам яйчено пюре на дъното на клетката и Перта мигом се спуска долу. Надзъртам в гнездото и виждам четири малки, две светли и две тъмни — същите. Щом излизам, тя хвръква горе и се залавя да ги храни. Как ми се ще да й помогна Имам чувството, че съм използвач, като я оставям тъй без мъжко. Но пък ме е страх да й пусна мъжко — поради съня. Дали не съм ревнивец?

Във всекидневието върша всичко, което се иска от мен. Ходя на училище, пиша домашни, помагам в къщната работа, че и чертая проекти за моите модели. Така дните минават по-бързо. Сега главното е не толкова желанието ми да летя или да направя модел, който да лети; по-скоро се мъча да пренеса в живота си нещичко от съня.

По времето за разплод добиваме с Перта три мътила. За всяко от тях съм вземал яйца от другите гнезда и съм ги оставял на Перта наяве. За да няма неприятни изненади. Така ни се народиха дванайсет малки, но едно от тях, мъжко, умря. Още от самото начало, казва Перта, тя разбрала, че няма да го бъде, че то не е родено да лети — в очите му нямало нищо от небесния простор. В сънищата ми птиците имат някаква вещина, която липсва у хората. Не зная защо е така. Но аз съм слабо човешко същество и страдах много от загубата на малкото. То беше на пет седмици, когато умря. Според птичето време това е Шеен.

При птиците времето се измерва само по отношение на самите тях. Движението на слънцето и на земята са без значение. Те имат два вида време. Първо едно, което е свързано с разплода и се равнява на една година. То започва с Онме. Това е периодът след смяната на перушината и преди размножаването. После идва Захен, времето на любовта и чифтосването, до снасянето на първото яйце. Карстса двете седмици за мътене. Следващият период започва от излюпването на малките и завършва с излизането им от гнездото; това пък е Флангст. Следва Шеен — до момента, в който малките започват сами да си лющят семето и да живеят без родителите си. Нашият син умря именно по време на Шеен. След това настъпва Смоор — периода на първата смяна на перушината на малките. Времето за смяна на перушината на отрасналите птици се нарича Смоорър. После те отново навлизат в Онме. Така птичата година има шест различни периода. Най-дългият е Онме, а най-късият — Карст. Карст Флангст и Шеен се повтарят три пъти в една, типична птича година.

Вторият вид време на птиците е свързано с отделната птица, а не толкова с цикъла чифтосване — смяна на перушината. Цялата първо година преди размножаването се нарича Танген. Годините на размножаването се казват Плеен, а последните дни преди смъртта — Ехен. Като стареят или като са болни, птиците навлизат в Ехен. През този период птицата няма желание нито да лети, нито да яде. Птиците нямат дума за смърт. Доколкото ми е известно, Ехен включва нашата представа за смърт. Когато Перта ми каза, че нашият син е преминал в Ехен, аз се опитах да му помогна; той още не беше умрял, но нищо не можах да направя. Вече беше навлязъл в Ехен. Когато съобщих на Перта, че е все по един и същ начин: „Да, той е в Ехен.“

Най-странното е, че същия ден, в който умря нашият син, умря и едно от малките в Пертиното гнездо в клетката. То досущ приличаше на нашия син. Аз го прибрах от дъното на клетката, а после, в съня, трупчето на нашия син изчезна. Съобщих това на Перта, но тя не желае да слуша. И повече не продума за него. Споменех ли нещо за неговата смърт, за моята скръб, тя отговаряше все по един и същ начин: „Да, той е в Ехен.“

Тези думи са най-многото, което мога да възпроизведа от канарския. Не зная, няма как да зная дали това са птичи мисли или мисли на Пилето. В съновидения започвам да чувам звуци като думи, подобни на тези, макар че за птичето ми ухо те звучат като птичи звуци. Не разбирам как става това. Сами по себе си птичите звуци не приличат на човешка реч, а на мен ми звучат именно като такава реч. Изглежда, като слушам тези звуци, аз ги превръщам в човешка реч и после чувам собствената си „транскрипция“.