Уилям Уортън - Пилето

Страшно се вълнувам, като гледам как всяко от малките излиза в птичарника. Отначало всяко прелитане от една пръчка до друга е истинско приключение, свързано с много падания и пърхания. Когато паднат долу, главният проблем е да излетят обратно поне до най-ниската пръчка. Тя е най-малко на два фута от пода. Въпреки това те се добират до нея и след няколко дни правят експериментални полети. Да прелитат с пърхане от по-висока до по-ниска пръчка, изглежда, им прави по-голямо удоволствие, отколкото да излитат отдолу нагоре. След няколко седмици усвояват и реенето.

При мен трябва да бъде обратното. Това, което съм научил досега, ме кара да мисля, че отначало трябва да се задоволя с реене, а после да премина към размахване на крилете.

Няколко дни след като бяха напуснали кафеза, едно от тях, тъмното, намери обратния път до него. Пилето вече беше снесла петото си яйце и аз бях сложил всички яйца обратно в гнездото. През тези дни Алфонсо прелиташе до кафеза и хранеше Пилето или пък лягаше върху яйцата, когато тя излизаше, за да се нахрани или да полети малко. И ето че един ден тъмното отива при гнездото и надава сигнала „дай ми да ям“. Пилето се сгушва още по-ниско в гнездото и не му обръща внимание. В това време аз се чудя дали няма да се наложи да затворя Пилето в кафеза, и да оставя Алфонсо навън нещо, което, никак не ми се ще да направя. Тогава Алфонсо се заема сам да оправи работите. Като че ли предварително е премислил всичко.

Той влетява в кафеза и изгонва оттам малкото. Когато то, крайно смутено от враждебното отношение на вечно любещия баща, излиза навън, Алфонсо се залавя да го нахрани. По този начин той приучи всички малки да стоят по-надалеч от Пилето, докато тя мъти.

Но това не беше кой знае колко трудно. Защото летенето вече им доставяше такова удоволствие, че те не правеха почти нищо друго, освен да похапнат и да летят по цял ден. Тренираха най-различни номера във въздуха. Вече съм сигурен, че те наблюдават Алфонсо, за да се научат как стават някои неща. Интересно би било да се види колко бързо ще се научи да лети една птица, ако никога не е виждала как лети друга птица. Решавам да проверя това, когато се народят достатъчно много канарчета.

Аз си водя бележник за всичко, което ми се хвърля в очи. Правя много скици и си записвам наблюденията и мислите си. Отбелязвам си също различните опити, които смятам да направя, за да си изясня какво нещо е летенето и как птиците се научават да летят. Изпълнил съм цели десет страници само за това, как птиците се научават да се обръщат на пръчката. Обръщането решително изисква много упражнения; почти една седмица след излизането от гнездото те не могат да се научат как става. Самият аз работя усилено върху обръщането в задния двор и трябва да кажа, че никак не е лесно.

Пилето е щастлива и изглежда много добре. Тя е изключителна, мъти още пет яйца. В книгата пише, че женската може да има три люпила годишно, без това да й навреди ако здравословното й състояние е добро. Пилето изглежда чудесно и тъй като малките стават все по-самостоятелни в храненето, Алфонсо й помага все повече. Той й носи храна в гнездото или пък ляга да мъти, когато тя излиза да яде. Тя лети доста, за да се раздвижва, и не обръща никакво внимание на малките; ама и те не се интересуват от нея. Очевидно, щом малките заживеят в отделно гнездо, майката ги забравя. Или поне такъв е случаят с Пилето. Времето вече се затопля, затова тя не е толкова усърдна в мътенето, колкото първия път. Понякога зарязва гнездото за цели петнайсет минути само за да си приглади перата. Алфонсо обаче е на поста си, той все се върти около гнездото, тъй че няма никаква опасност да се случи нещо. Струва ми се, че Алфонсо в същност не мъти или поне прави това различно от Пилето. Той разтваря крака и обкрачва яйцата, сякаш по-скоро ги закриля, отколкото да ги мъти. Мисля си, че ако Пилето изостави гнездото или умре, Алфонсо няма да ги измъти.

Малките растат бързо. Летенето, изглежда, стимулира растежа на опашките им, а може и да е обратното. Когато станаха напет седмици, почти не се различаваха от напълно пораснали канарчета. Някои вече започнаха сами да си люпят семето. Докато всички не се научат да правят това, те все още се нуждаят от грижи. В книгата пише, че стават напълно зрели едва когато сменят перушинката си и пуснат истински пера. Но аз не се тревожа много; имат толкова здрав вид.

Една вечер, докато ги хранех, си дадох сметка, че имам шест канарчета, след като почти нищо не съм направил — само съм пуснал две в птичарника и съм сложил малко храна и вода. Зная, че това е съвсем естествено — та какво друго е животът? — но фантастичното е, че всичко това става в стаята ми, пред очите ми.