Уилям Уортън - Пилето

На другия ден изваждам в задния двор двете стари магарета и слагам помежду им една греда. Поставям моята „пръчка“ на три фута височина и скачам на нея със засилване, като размахвам ръце. Разбирам какъв отскок дават на малките канарчета краката им. Ако този отскок достигне сила, която да се равнява на силата на крилата, то тогава една отраснала птица би трябвало да може да скача дори без криле не по-лошо от жаба.

Интересно е да се види какво ли би правила птица, израснала без криле. Не става дума за нещо от рода на пингвина, който се е отказал от летенето, за да може да плува, а за птица, която нормално би летяла, но е лишена от крила.

Тази вечер ръцете ме болят до смърт от размахването, но няма да се откажа. Щом малките птичета могат да правят това, защо аз да не мога? Вече скачам на гредата така, че успявам да се закрепя. Главният ми проблем беше същият като техния: да спра инерцията напред и да не падна от другата страна на „пръчката“. За да се закрепя на нея, размахвам ръце.

Нужна ми е обаче опашка. Мога да зашия парче плат между крачолите си, но това няма да помогне. Опашката трябва да бъде напълно независима от краката и да се управлява самостоятелно. Малките вече могат да движат опашките си нагоре и надолу и да ги разперват. Научиха се на това, когато цвъкаха от гнездото. Аз все още се равнявам с тях, но си давам сметка, че без някакъв помощен механизъм нямам изгледи за успех. От друга страна, в никакъв случай не искам да използувам двигател или нещо от тоя род. Ако не мога да летя със собствена сила, по-добре изобщо да не летя.

Тъмното мъжко беше първото, което извърши успешен полет нагоре. След като ги беше нахранил, Алфонсо хвръкна на една от по-високите пръчки, за да се отърве от тях, и най-неочаквано тъмното го последва. То, струва ми се, дори не се замисли преди този полет. Може би това е съществена част от летенето, да не мислиш много-много за него. Не зная как да го постигна — да не мисля за полета.

Тъмното кацна на пръчката до Алфонсо, а после така неистово запляска криле, за да иска още храна, че загуби равновесие и се прекатури от пръчката. Насред път успя да се задържи във въздуха и не падна, а с реене стигна до хранилката отстрани на кафеза.

Когато падат, малките бият криле като бесни, просто да им се не надяваш. А височината на скока, който направи тъмното, е четири пъти по-голяма от собствената му височина. Все едно аз да скоча от земята на покрива на нашата къща. Аз не мога дори да рипна от такава височина, без да се нараня, а то още няма и месец. Това е отчайващо, но аз ги наблюдавам все по-внимателно и тренирам. Искам да мога да летя поне толкова, колкото едно канарче. Не е нужно да правя всичко, което канарчетата правят; стига ми да скачам отвисоко и да се рея надолу, като контролирам летежа с ръце.

Пилето снесе ново яйце, значи, очакваме второ люпило. Аз го взех, както предишния път, и сложих на негово място топче за игра. Този път тя не седеше непрекъснато върху яйцето, но стоеше неотлъчно край гнездото, за да го варди от малките. Чувствува се, че не й се занимава с тях и й се ще да напуснат кафеза. Така горе-долу се държат някои родители с децата си, когато те прехвърлят четиринайсет-петнайсет години. Разбира се, тя ги търпи, храни ги дори, ако настояват, но умът й е другаде.

След още няколко, дни всички те могат да хвърчат до всяка пръчка и до гнездото и явно им прави удоволствие да изпробват крилата си. След третото яйце Пилето не става от гнездото. Мисля, че най-много се бои да не би малките да направят нещо на яйцата.

Те вече кълват от яйченото пюре, което оставям на дъното на кафеза. Започнаха с това, че без да искат, се измацаха с него, подскачайки около Алфонсо, докато той ядеше. После взеха да влизат и излизат от съдинката с пюрето и накрая по чиста случайност откриха, че могат да ядат направо от източника. Това беше много важен момент. Реших да оставя отворена вратата на кафеза и да наблюдавам какво ще стане.

Разбира се, щом я отворих, Алфонсо излетя в птичарника. Беше стоял затворен с малките цели пет дни и вече даваше признаци, че подлудява. Разхвърча се като бесен, започна да проверява всичките си системи и да натоварва докрай изпитаните си криле. Наблюдавах го с бинокъла и изпитвах почти същото удоволствие, каквото изпитваше и той. Не след дълго жълтичкото, което все падаше от гнездото, застана до вратата на кафеза и взе да оглежда птичарника. Почти го усещах как прехвърля нещо в ума си Малко под него имаше пръчка на два пъти по-голямо разстояние, отколкото то бе преодолявало досега. Зрението на птиците не е стереоскопично и затова малко трудно преценяват разстоянията. След като размисля около три минути, то скочи и кацна безпогрешно на пръчката. А беше толкова малко. Сякаш за да го възнагради, Алфонсо се приближи до него и го нахрани.