Уилям Уортън - Пилето

Гнездото започва да се мърси. Отначало Пилето поемаше цвъканиците им в човката си; после, когато станаха на една седмица, ги научи да навирват дупета на края на гнездото. Обаче не всичко пада право долу, гнездото е съвсем оплескано отвън. А долу е такава мръсотия, че всеки ден сменям хартията под гнездото.

Към средата на третата седмица жълтото женско започна да се покатерва на края на гнездото, за да подиша чист въздух и да се поогледа. Ясно ми беше, че ще стане любопитно като майка си. Когато падна първия път, беше на малко повече от две седмици. Падна на дъното на кафеза, тоест от височина, девет пъти по-голяма от собствената му. Това беше свободно падане, защото то нямаше почти никакви пера по крилата. По същия начин падам аз, когато скачам от покрива на нашата къща. Теглото или по-скоро съотношението между маса и обем има голямо значение при падането. Новородени птичета падат дори от високи дървета и пак оживяват.

Не забелязах кога е паднало, но като надникнах в кафеза, видях жълтичкото как се мъчи да стои на гладкия под. Алфонсо подскачаше около него напълно объркан. Даде му да яде, но нищо повече не можеше да направи. Пилето само надзърташе надолу от гнездото. Малкото щеше да замръзне, ако останеше долу цяла нощ. Нямаше достатъчно пера.

Аз бръкнах вътре, взех го и го върнах в гнездото. Горкичкото, то нямаше перушинка по гърдите и около крачетата. А и главицата му беше почти гола. Сгуши се в гнездото при другите и аз реших, че такова нещо втори път няма да се случи.

На другия ден се връщам от училище и гледам жълтурчето пак на пода, Алфонсо и Пилето бяха обезумели. Сигурно беше паднало доста отдавна. Взех го и усетих, че е изстинало. Подържах го в ръка да го стопля, после го сложих в гнездото е надежда, че това е за последен път. Пилето ги нахрани и когато ги оставих, за да сляза за вечеря, всичко изглеждаше в ред.

Като се върнах, то пак беше паднало. Сложих го отново в гнездото и се почудих какво да правя. Взех да чакам да видя какво ще стане. Пилето може да го е намразила и да го изхвърля от гнездото, а възможно е и да смята, че щом то напуска доброволно гнездото, не бита да бъде допускано отново в него. Знае ли човек какви мисли се въртят в главата на едно канарче? След около час жълтичкото пак се покатери на края на гнездото. Огледа го, после хвърли поглед към птичарника, където в момента Алфонсо хвърчеше. Застана на тънките си, още голи крачета и размаха недораслите си криле с едва наболи пера. Политна напред, но се задържа. След около две минути повтори същото и този път падна. Единственото разрешение беше да го настаня в гнездото, преди да угася лампите.

През следващата седмица всички започнаха да застават по края на гнездото. Това им стана коронният номер. Явно, че се подготвяха да хвърчат. Непрекъснато разтягаха криле; пъчеха се, протягаха се и пляскаха недораслите си криле по-бързо, отколкото при полет. Чудех се дали това им дава някакъв подем. Опитах сам, като размахвах ръце колкото е възможно по-бързо, но нищо не усетих. За това са нужни пера. Мислех си, че ако правя само махове надолу, без да трябва да връщам ръцете нагоре, положително ще се повдигна във въздуха. Когато полетях от газовия резервоар, то си беше, кажи-речи, чисто падане.

В края на третата седмица те заставаха по края на гнездото дори нощем и Пилето престана да ляга върху тях. Тя започна да мъкне зебло и аз сложих ново гнездо в другия край на кафеза. Когато не ги хранеше, градеше гнездото. Лека-полека Алфонсо се превръщаше в главен храноснабдител на малките. Той отново започна да се чифтосва с Пилето и аз си мислех, че не е далеч времето, когато ще се появи ново люпило.

На два пъти забелязах Пилето да скубе пух от малките. Бях чел, че се случва женската да оскубе до голо всичките малки, за да застеле новото си гнездо. Така те могат да умрат от болка и студ. Това също е едно от нещата, които се случват, понеже канарчетата от толкова време живеят в клетки. Чудя се дали изобщо може да стане такова нещо с дивите птици.

Третия път, когато Пилето се приближи до едно от малките, за да отскубне пух за новото гнездо, Алфонсо се нахвърли върху нея и я изпъди в птичарника. Тя се връща два пъти и всеки път Алфонсо се притичваше на помощ на малките. Следващите два дни той стоя на пост до гнездото. Всичко може да се случи.

Най-после Пилето завърши новото гнездо.

Междувременно наблюдавах с огромна наслада първите полети на малките. Жълтото женско продължаваше да пада, докато от опита и грешките се научи да прави това ловко. Започвам да си мисля, че му харесва да пада. И на мен започна да ми харесва. Скачаш и се оставяш да падаш свободно до последния момент. Вече скачам по този начин от осем фута и нищо не ми става.