Уилям Уортън - Пилето

Когато влязох, Пилето пак клечеше в средата на стаята с поглед, вперен в прозорчето.

— Хей, Пиле! Току-що имах дълъг разговор е Уайс. Ама и той е един гадник! Ако бях луд, щях да се преструвам, че не съм, само и само да се измъкна от тлъстите му ръчички. Какво ще кажеш?

Пилето обръща глава. Ама не я обръща изцяло, за да ме погледне в очите. Обръща я наполовина, както правят птиците, когато искат да погледнат нещо с едно око. Не, той не гледа мен, а гледа отсрещната гола стена.

— Пиле! Помниш ли, когато фъснахме и отидохме в Уайлдуд? Никога няма да забравя как скачаше сред вълните.

Струва ми се, че Пилето ме слуша. Както е отпуснал рамене, прилича на птица, която дреме, а не се готви да отлети. Може и да си въобразявам, но ми се струва, че ме слуша. Продължавам да говоря.

След случилото се при газовия резервоар Пилето прекара в болницата повече от месец. Вестниците се скъсаха да пишат как паднал от резервоара и останал жив. Имаше и снимка с пунктирана линия, която показваше как е паднал, а с кръстче беше отбелязано мястото, където се е забил. Репортерите ме разпитваха как е станало всичко, но аз не продумах, че той е летял.

Естествено, цялата работа с гълъбите излезе наяве. Бащата на Пилето разби гълъбарника и изгори дъските. Гълъбите се въртяха цяла седмица около дървото и търсеха гълъбарника. Нали това беше техният дом. Първите два сивака се преселиха в двора на Пилето, но скоро майка му ги отрови. Не зная какво стана с гълъбицата вещица.

Дечурлигата в училище ме питаха все едно и също — как е летял Пилето. И още преди да излезе от болницата, те му лепнаха това име — Пиле. Сестра Агнес ни накара да му пишем писма, че и пари събирахме да му пратим цветя. В моето писмо спестих някои работи; не му казах какво е станало с гълъбарника и със сиваците.

Когато излезе от болницата, Пилето сякаш се беше смалил, само косата му беше станала много дълга. И беше бял като момиче. Казах му за гълъбарника, а за отровените сиваци премълчах. Той и не попита за тях. Карахме осми клас. Пилето навакса загубеното и завърши заедно с нас.

След станалото при резервоара разбрах, че на всяка цена трябва да летя. Без да разсъждава, птицата мигновено отхвърля всичко само с един безусилен мах на крилата. Заслужава си да пожертвуваш всичко, за да постигнеш това.

Ако мога да се доближа до птиците и да изпитам тяхната радост, това ще бъде почти достатъчно. Ако мога да гледам птиците така, както гледам един филм, и да вникна в тяхната същност, тогава ще съм постигнал нещо. Ако мога да се сближа с птицата като приятел, да я следя как лети и да долавям какво мисли, тогава в известен смисъл и аз ще Летя. Аз исках да зная всичко за птиците. Исках да бъда като птица и все още искам да летя. Да летя истински.

Онова лято ние с Пилето духнахме от къщи, без да го бяхме замислили предварително. Имахме навика да излизаме с велосипедите към Филаделфия и Паркуей. Там играехме около Музея на изобразителните изкуства, аквариума и Франклиновия институт. На едно място на Чери Стрийт има зала, пълна с рисунки на птици. Често ходехме там да ги гледаме. Рисунките на Пилето са по-хубави. Пилето казваше, че художниците нямат понятие от живите птици. Мъртвата птица, казваше той, вече не е птица; то е все едно да рисуваш огън, като гледаш пепелта.

Ходехме по Саут Стрийт и Фрънт Стрийт, където има заложни къщи и магазини за живи пилета и гълъби за ядене. Един ден купихме чифт от тия гълъби. Цял ден обикаляхме магазините, докато ги купим. Занесохме ги при общината, където се събират страшно много гълъби. Отскубнахме по едно перо от всяко крило, пъхнахме перата в джобовете на ризите си и хвърлихме гълъбите при другите. Чакахме цял следобед, докато те си намерят място в ятото.

Показах на Пилето как, ако статуята на Уилям Пен 2 2 Уилям Пен (1644—1718) — знатен английски квакер комуто английската корона предоставила като частно владение в 1681 г. сегашния щат Пенсилвания, който носи неговото име. — Б.пр. на покрива на общината се погледне от определен ъгъл, изглежда, че отпреде му стърчи нещо огромно. А-а, голям смях падна на площада с гълъбите: зададеха ли се жени, ние започвахме да сочим към статуята и те вдигаха глави и виждаха стърчилото на Пен.

Един ден решихме да минем с велосипедите по големия мост и да отидем в Ню Джърси. Минахме отвъд и се завъртяхме из Камдън. Мислехме да се върнем още същия следобед, но не щеш ли, видяхме една табела със стрелка, сочеща към Атлантик сити.

Носехме цяла пачка пари — всичките двайсет и три долара, спечелени от продажбата на гълъби. Обикновено държахме тия пари в дупката, дето криехме въжената стълба, но този път ги бяхме взели със себе си.