Уилям Уортън - Последна любов

— Мирабел, по лицето ти знам, че си умряла щастлива — така, както живя. Трябва да вярвам в това. Ти ще продължиш да живееш в мен и в нашите картини. Ще разкажа за теб на децата и на Лори, за да живееш и в тях и да ни помагаш да бъдем по-добри. Ще се опитам да обясня на всички какъв прекрасен човек беше. Прекарала си по-голямата част от живота си в мрак, затова сега, тъмата ще ти бъде като роден дом. Ако не е така, тогава както в сънищата си, ти ще можеш да виждаш отново. Надявам се, че ще ме видиш. Знаеш какво изпитвам към теб и колко много те обичам. Мирабел, изненадан съм от чувствата си в този момент. Сега съм спокоен и почти щастлив, защото ще бъда с теб до края на живота си, каквото и да се случи.

Дълго седя на колене до леглото. Накрая ставам и се обличам. През цялото време говоря на Мирабел. Предстои ми много работа. Тя сякаш също ми говори и ми казва какво трябва да направя.

Трудно ми е да я оставя сама в стаята. Открехвам вратата. Приближавам се до бюфета, където Мирабел държи франковете за ежедневните ни разходи. Изненадвам се, когато в малката емайлирана кутия за захар намирам над шестнайсет хиляди франка. За пръв я отварям. Давах на Мирабел всичките пари, които печелех от продажбата на картините си и не харчех за материали и тя ги слагаше в тази кутия. За Мирабел парите бяха само нещо, което човек използва, когато се нуждае от него — също като сапуна. Тя всъщност не спестяваше и не зависеше от парите. Знам, че ще одобри начина, по който ще ги използвам сега.

После, на дъното на кутията съзирам малък плик, на който пише ЖАК. Отварям го. Вътре има писмо. Връщам се при Мирабел. Коленича до леглото и си спомням как се молех като дете. Бележката е написана с печатни букви. Чета:

11 септември 1975

Скъпи Жак,

Ранно утро е. Още усещам нощния хлад след чудесната ни топлина в леглото. Искам да ти напиша това писмо сега, след прекрасната ни вечеря за рождените дни. Ти спиш. Проблемът със сърцето ми е по-сериозен, отколкото ти казах. Мога да си отида всеки момент, внезапно. Струва ми се, че е правилно да постъпя така — да бъда откровена с теб и да ти пиша точно сега. Трудно ми е да пиша с ръкописни букви. Използвам линийка и едно приспособление, което си направих сама, за да бъдат редовете ми прави. Не пиша често и кратките писма са най-лесни за мен. Когато четеш това, аз вероятно ще съм мъртва. Мисля, че инак не би погледнал в тази кутия. Ти си толкова честен. Много те обичам, Жак. Не съжалявай за мен. Знам, че ще ти бъде трудно — повече отколкото на мен, но нека да не забравяме, че преживяхме толкова много. Ти ми даде всичко, което желаех в този живот. През последните месеци почти ме накара да се радвам, че съм била сляпа през всичките онези години, за да се запазя за теб и да се опознаем и обикнем. Вероятно си се чудил защо в много отношения аз съм още малкото момиче, което намери майка си мъртва във ваната и чийто баща загина на някакво далечно кално място. Ужасът да порасна и да страдам като родителите си беше повече, отколкото можех да понеса. Поради тази причина загубих зрението си. Изненадвам се, че не оглушах и не онемях. Не исках да продължавам да живея като обикновен човек. Исках да остана „невинна“ — поне колкото може да бъде невинно едно четиринайсет годишно момиче в Париж. Аз наистина бях забележително невинна, дори за възрастта и времето си. Моята невинност беше най-ценното ми качество. Научих се да се съсредоточавам върху доверието и търпимостта. Открих, че това са най-важните елементи на невинността. Вината съществува, само когато човек не вярва на най-съкровените си импулси или не търпи другите, когато техните импулси са различни от неговите. Научих много от гълъбите. Те бяха най-добрите ми учители. Толкова са доверчиви. А повечето хора са убедени, че са глупави. Според мен мнозина мислят, че невинните са глупави или луди. Гълъбите ме научиха и на търпимост. Понякога там, на площада, аз чувах как децата ги гонеха, но гълъбите не се оплакват, а само се отстраняват от пътя. Жак, никога няма да разбереш колко близка бях с моите гълъби. Когато те срещнах, аз почувствах, че ти се опитваш да бъдеш невинен. Търсеше начин да виждаш „ясно“ и „чисто“, без преструвки. Както знаеш, музиката — такава, каквато я научих, само по звуците — беше много важна в личното ми търсене и в приучаването ми на търпимост. Музиката ме научи и на доверие. Мисля, че заедно с теб постигнахме високо състояние на „невинност“. Имахме си доверие, че няма да нараним чувствата си. Освен това, от самото начало знаехме, че ще направим всичко възможно да се пазим взаимно някой друг да не нарани чувствата ни. Нещо повече, всеки от нас искаше да даде на другия удоволствие и да увеличи до крайност нашите възможности, за да споделяме мислите, настоящето, надеждите и миналите си трагедии. Сигурна съм, че когато четеш това писмо и имаш предвид всички наши чудесни нощи и моето привидно „нечестиво“ желание да правя любов с теб, да говоря за невинност, може би изглежда странно. Поне така би било за повечето хора. Но, разбираш ли, Жак, аз бях убедена, че сексът и споделената страст — без угризения за вина — са много висока степен на невинност. Само защото хората са облекли цялото това чудесно преживяване в ритуали на задължителност, на собственост и на отговорност, сексът се е превърнал почти в символ за липса на невинност. Вероятно това е защото сексът е свързан с възпроизвеждането и с всичко, което означава това. Едва когато за пръв път впръска семето си в мен, аз почувствах търпимост към хората, които превръщат този прекрасен акт в ритуал. Щом разбрах, че нямам яйце за твоето семе и не мога да имам дете, аз преживях истинска трагедия. Тогава осъзнах необятността на секса. Мисля, че ти си способен да постигнеш високо състояние на невинност, Жак. Надявам се, че ще продължиш да я търсиш. Убедена съм, че ще го направиш. Много бих искала да останеш да живееш в нашия апартамент, да рисуваш и да си спомняш за мен. Но, разбира се, това ми желание е егоистично и съвсем не невинно. От друга страна, искам да се прибереш вкъщи, при семейството си. Знам, че не го ли сториш, никога няма да се почувстваш невинен в сърцето си. Ти още обичаш Лори и децата си, но не вярваш на силната си любов към тях. Най-много от всичко бих искала да живееш тук, в нашия. Апартамент с Лори и да й помогнеш да намери прошка в сърцето си за Дидие заради неговата слабост. Уредих въпроса с нотариуса, чието име е в края на писмото, така че всичко, което притежавам, става твое след смъртта ми. Но аз вече ти казах това. Трябва само да отидеш при него с това писмо. Той не знае името ти, но се уговорихме, че писмото ще бъде знакът, по който ще те познае. Уредих всички данъци и дарения да се изплащат направо от банката. Служителите там бяха много любезни със сляпата възрастна дама. Не отидеш ли при нотариуса, всичко остава на твое разположение. Само трябва да представиш писмото при необходимост. Можеш да получиш правата си в срок от двайсет години. Ако не го сториш дотогава, имуществото ще бъде продадено, а сумата — дарена за защитата на нашите гълъби в камбанарията на „Сен Жермен де Пре“. Знам, че е ужасно да се пише за такива неща, но понякога се налага. Отлагах толкова дълго. В кутията има достатъчно пари за погребението ми. Не искам да ме кремират. Може да бъда погребана в обикновен дървен ковчег в семейния парцел, където ходихме. Иска ми се да имаше някакъв друг начин — както говорихме — но какво да се прави. И така, завършвам това дълго писмо, Жак. Ще се заловя с упражненията си. Скоро камбаните ще започнат да бият и ти ще се събудиш. Пиша на масата, където споделихме толкова много чудесни ястия и хубави мигове. Никога не ще мога да ти се отблагодаря за всичко, което внесе в живота ми. Почувствах се като истинска зряла жена и за пръв път не изпитвах страх. Въпреки всичко, се чувствам по-невинна, отколкото вярвах, че е възможно. Ти си прекрасен художник и човек. Толкова съм щастлива, че бях благословена да видя картините ти. Доказателството за невинността е да виждаш „ясно“, а не да бъдеш ограничаван само с онова, което е пред очите ти. Благодаря, че сподели това с мен. Не забравяй, че винаги ще те обичам.