Уилям Уортън - Последна любов

Изправям се и я поглеждам. Струва ми се толкова дребна и самотна, но това е всичко, което мога да направя за нея.

— Ще чуваш камбаните, Мирабел. Непрекъснато ще си мисля как ги слушаш. Ти си част от тях. Никой друг освен нас няма да узнае какво означаваха камбаните. Никога няма да те забравя, моя любов. Сбогом, Мирабел. Знаеш колко много те обичам.

Вдигам капака и започвам да слизам по стъпалата. Едва стигам до долу. Краката ми треперят. Плача. Отварям вратата за камбанарията, излизам и я заключвам. Поглеждам ключа в ръката си. Решавам да го задържа. Винаги ще го нося със себе си като ключ за онова, което имахме между нас.

Прескачам оградата и хуквам по булеварда. Връщам се в нашия апартамент. Пак се изкъпвам и обличам дрехите за полета, а другите свивам на топка и натъпквам в един син найлонов чувал.

Затварям всички прозорци. Поглеждам за последен път клавесина на Мирабел, после хубавото й бяло легло и моята стая, където доскоро лежеше тя. По лицето ми се стичат сълзи. Ридая. Угасям лампите, взимам картините, кутията и последния найлонов чувал. Излизам и заключвам вратата. Оставям ключа за апартамента върху електромера. Толкова е високо, че трябва да подскоча. Никой няма да го намери.

Изхвърлям найлоновия чувал с потните си дрехи в друга боклукчийска кофа. Заставам пред аптеката да чакам такси. Стоя дълго там. Зазорява се. На едното си рамо съм преметнал кутията с боите, а на другото — брезентовата чанта с картините. Поглеждам към камбанарията на „Сен Жермен де Пре“. Замислям се за Мирабел, която лежи там. Струва ми се, че виждам слабата светлина на свещите. Пред мен спира такси. Навеждам се през прозореца и казвам на шофьора, че искам да отида на летище Роаси. Той кимва и ми отваря вратата. После излиза от колата и понечва да сложи кутията и чантата в багажника. В същия миг камбаните започват да бият. Шест часът. С тях се събуждаше Мирабел. Издърпвам багажа си от ръцете на шофьора. Той се вторачва в мен. Поклащам глава и го отпращам. Оставам да гледам камбанарията и да слушам камбаните.

Някой друг взима таксито. Чувам и далечния отговор на „Сен Сюлпис“. Трябва да тръгвам, но не съвсем. Трябва ми повече време. Наблюдавам изгрева.

William Wharton

Last Lovers, 1991

Издание:

Уилям Уортън. Последна любов

Преводач: Евгения Георгиева

Редактор: Милко Стоименов

Художествено оформление: Живко Табаков

ИК „ЕРА“ & ИК „РАТА“, 1996 г.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/20837

Последна корекция: 31 юли 2011 в 12:08

Художник ли сте, господине? (фр.) — Б.пр.

Да, госпожо (фр.) — Б.пр.

Мога ли да ви помогна? (фр.) — Б.пр.

До утре (фр.) — Б.пр.

Ciseaux — ножици (фр.) — Б.пр.

Джига — бърз, весел и игрив английски танц — Б.пр.

Сарабанда — бавен и плавен испански танц — Б.пр.

Алеманда — старинен танц от германски произход с плавен и равномерен ритъм — Б.пр.

Обичам те (фр.) — Б.пр.

Колко (фр.) — Б.пр.

Трийсет и пет франка с шапката. Ще сте като краля на Англия (фр.) — Б.пр.

Акордираният клавесин (фр.) — Б.пр.

Две лястовици (фр.) — Б.пр.

Малкото нищо (фр.) — Б.пр.

А след това? (фр.) — Б.пр.

Нямаме говеждо по бургундски, господине (фр.) — Б.пр.

Какво вино да ви предложа, господине? (фр.) — Б.пр.

В памет на нашите баща и майка (фр.) — Б.пр.

Ние скърбим (фр.) — Б.пр.

Свършено е с мен (фр.) — Б.пр.