Уилям Уортън - Последна любов

Пристигаме вкъщи, събличаме се един друг и лягаме. Правим любов — както Мирабел искаше — и после заспиваме. Шоколадът, виното и кафето не ни разсънват. Любенето ни ги е смесило в едно. Докато се унасяме, Мирабел прошепва в ухото ми.

— Не мисля, че изпитах оргазъм, скъпи Жак. Но започва да ми се струва, че разбирам какво е усещането.

Сутринта, когато се събуждам, Мирабел не е до леглото ми както обикновено. Отивам в дневната. Тя е направила челна стойка. Връщам се в стаята си и обличам спортния екип.

Прибирам се от бягането. Мирабел приготвя закуската. Както обикновено, банята ми е готова. Целувам Мирабел по врата. Тя се обръща към мен.

— Снощи всичко беше чудесно, Жак. Надявам се, че и ти прекара добре. Сякаш цял живот съм се готвила за този рожден ден. Още не мога да повярвам, че съм на седемдесет и две. Струва ми се невероятно.

— Точно така, Мирабел, днес имаш рожден ден. Да ти е честит. Нека аз да сготвя. Имаш ли нещо против? Ще направя нещо американско, каквото не си яла.

— Това ли е желанието ти, Жак?

— Да, ако и ти искаш същото.

— Знаеш, че обичам изненадите.

— Добре. Отивай при гълъбите си и се върни, когато камбаните започнат да бият. Ще имам изненада за теб. Ще бъде по-хубава, отколкото в „Льо Гран Вефур“ и много по-евтино.

След закуска излизам да пазарувам. Мирабел казва, че ще се упражнява и после ще отиде при гълъбите.

Обикалям навсякъде, докато намеря онова, което ми трябва. Френските наименования ме подвеждат, но виждам какво има в месарниците и оттам нататък е лесно. Намирам и необходимите подправки.

Ще приготвя нещо, което знам да правя. Моят специалитет. Обичам да готвя. Но докато работех в Ем Би Ай, нямах много свободно време. Господи, каква загуба! Сякаш умишлено съм се опитвал да съсипя качеството на собствения си живот и на хората, които обичам.

Опитвам за последен път храната, когато камбаните започват да звънят. След няколко минути Мирабел застава на прага.

— Какво готвиш, Жак? Никога не съм помирисвала такова нещо. Ухае много вкусно.

— Седни, Мирабел. Аз ще сервирам.

Първо поднасям авокадо. Извадил съм костилката и съм сложил вътре оцет, олио и чесън. Мирабел не е опитвала авокадо. Показвам й как се яде. Тя предпазливо дъвче месестата част и отначало се изненадва, но сетне по изражението й разбирам, че се наслаждава на чудесния вкус на плода.

— Но какво е това? Много е вкусно. Плод ли е или зеленчук, или ти го направи?

— Нарича се авокадо, Мирабел. Вече ги има и по френските пазари. Хората в Калифорния ги ядат през цялата година. Тези са от остров Мартиника. Това е една от любимите ми храни.

Специалитетът ми са неотразимите ребърца със сладко-кисел сос. Добавил съм и царевица. Мирабел седи и леко докосва храната с върха на пръстите си.

— Какво ям сега, Жак? И как се яде това ястие? Чувствам се като бебе.

— Това ястие се яде с пръсти, скъпа Мирабел. Тук няма сервитьори, които да те гледат, така че яж царевицата и месото както желаеш. Ако се изцапаш, използвай салфетката. Може би ще искаш малко масло, сол или пипер за царевицата. Взимай зърната направо от кочана.

— Подиграваш ли ми се, Жак? Не бъди жесток.

— Съвсем не, Мирабел. Ако можеше да ме видиш, щеше да разбереш, че и аз правя същото. Опитай. Мисля, че ще ти хареса.

Тя започва да се храни. Дъвчем, без да разговаряме. Не ми мина през ум, че за един сляп възрастен човек ще бъде експеримент да яде с пръсти, но тя схваща бързо.

— Имам чувството, че сме се върнали хиляди години назад в миналото и ядем с пръсти, без вилици и ножове — просто късаме месото и царевицата със зъби. Много е вкусно. Може би това прави американците такива, каквито са — ядат като дяволи храната на ангелите.

Тя избърсва брадичката си. Наистина се забавлявам. Успях да направя соса добре — доматите се усещат, но не е много кисел. Върви чудесно с царевицата. Мирабел търси парченца от ястието, които още не е опитвала.

— Жак, това беше едно от най-вкусните ястия, които съм яла. Наистина засенчи онзи ресторант. Ще ги оставиш без работа. Трябва пак да сготвиш от твоята американска храна.

— Съжалявам, Мирабел, но не знам да готвя много неща. Ала ще се опитам. Беше ми забавно.

Тогава поднасям изненадата си.

— Мирабел, нека да пийнем от твоето чудесно питие с крушата. Ще бъде прекрасен начин да завършим обяда за рождения ти ден.

— Но онзи ликьор свърши, Жак. Запазих бутилката там, където си стоеше, но е празна.