Уилям Уортън - Последна любов

— Боже мой, Жак, приличаш не само на краля на Англия, но и на министъра на финансите. Сигурно изглеждаш много внушително. Правиш го, за да поискам да те видя, нали?

— Може би, Мирабел. А сега министърът или кралят трябва да си потърси обувки. Няма да дам повече от десет франка и трябва да са удобни, защото след нашата галавечеря ще ги използвам, когато рисувам.

Намираме един стар чифт. Приличат на обувките за танци на Фред Астер — с тънки подметки и от естествена кожа. Не бих могъл да ги използвам за всеки ден, но са ми по мярка и струват десет франка. Човек не може да има всичко, затова ги купувам.

Връщаме се от пазара и се наслаждаваме на страхотен обяд. Мирабел ме кара да облека смокинга и ми взима мерките като истинска шивачка, за да го стесни. Това е поредното й умение, за което не знаех.

— Не знаеш ли, че всички слепи жени могат да шият, Жак? Това е едно от нещата, които се предполага, че можем да правим — като плетенето на кошници или тапицирането на столове. О, да, Роланд все ме хвалеше, че имам златни ръце. Ще бъдеш много красив.

Отново обличам удобни дрехи, слагам кутията с боите на гърба си, взимам едно опънато платно и тръгвам да рисувам. Вероятно само ще успея да екипирам картината, но не искам да губя целия ден. Има едно място точно на улицата, която излиза на площад „Фюрстенберг“, където гледайки нагоре и вляво, виждам цял куп сгради със сложна плетеница от прозорци, покриви, стени, извивки, мансарди и комини, разкрити под всички възможни ъгли. Ще сложа платното отвесно.

На следващия ден се занимаваме с дрехите си. Мирабел е стеснила смокинга ми, а аз съм го занесъл на химическо чистене. Струва повече от самия смокинг, но Мирабел настоява. Продадох картината с високите сгради направо от триножника за хиляда и петстотин франка, така че се чувствам богат.

Обаждам се в „Льо Гран Вефур“, невероятно изискан ресторант, един от най-известните в Париж, разположен под сводовете на Пале Роял. Правя резервация за двама за девети септември. Разговаряме надълго и нашироко за онова, което се надяваме да си поръчаме. Решаваме, че виното ще бъде „Кот дю Рон“. Има го в менюто. На такова място могат да те разорят.

Всяка вечер в девет се любим. Правим го спонтанно и не пропускаме нито едно от удоволствията, които изпитахме, преди да имаме същинско полово сношение. Чудя се дали Мирабел изпитва оргазъм. Вероятно й е трудно, може би невъзможно, да ми каже. С Лори никога не бях сигурен. Решавам да попитам.

— Какво е оргазъм, Жак?

Исусе! Как да обясня на една жена какво е оргазъм? Как е стигнала толкова далеч, без да знае това? Чудя се дали не мастурбира, но не искам да я питам.

— Ами, мъжкият оргазъм е, когато семето излиза, но женският е различен.

— А от мен ще излезе ли семе или яйце?

— Не, различно е. Нищо не излиза. Чувстваш се толкова възбудена, че не можеш да се контролираш. Усещаш топлина и щастие. Тялото ти надделява и самото то ти дава удоволствие. Казвали са ми, че е нещо такова.

— Звучи чудесно, като музика. Много ми е приятно, когато впръскваш семето си в мен. Тялото ми се затопля и съм много щастлива, но не мисля, че това е оргазъм. Какво трябва да направя, за да изпитам истински оргазъм? Много бих искала да го почувствам.

— Не трябва да правиш нищо, Мирабел. Вероятно това ще стане от само себе си. Ще разбереш, когато го изпиташ.

Мислено започвам да отстъпвам. Може би един разтърсващ оргазъм ще разбие крехкото й сърце и ще я убие. Не искам да започне да мисли за оргазма толкова много, че да блокира и да не го изпита. Защо не държах голямата си уста затворена?

— О, да, надявам се. Помогни ми, ако можеш.

— Добре, Мирабел.

Прекъсваме разговора по този въпрос.

Преди да си легнем, Мирабел често изнася концерти. Продължителността им е час-два и те са станали част от любенето ни.

Тя се придвижва към по-сложни произведения, особено композицията на Бах, която нарича „Le Clavecin Bien Tempéré“ 12 12 Акордираният клавесин (фр.) — Б.пр. . Работи върху серия от прелюдии и фуги на три и четири гласа от „Английските сюити“, за да се подготви за по-сложните откъси. Една вечер свири Скарлати и още неща Коперин, като „Double de Rossignol“ 13 13 Две лястовици (фр.) — Б.пр. и „Le Petit-Rien“ 14 14 Малкото нищо (фр.) — Б.пр. .

Друг път изпълнява „Льо Форкере“ от Дюфи. За мен това е истинска радост. И макар че упреква Бах, защото все преподавал, Мирабел красиво и нежно ме учи да споделям невероятните й познания в областта на бароковата музика. Когато седим в музикалната стая и аз слушам, тя поема нещата изцяло в свои ръце. Точно обратното е, когато е с мен, докато рисувам и й обяснявам какво виждам и правя.