Уилям Уортън - Последна любов

— Опиши ми всичко, което виждаш. Моля те, Жак. Отдавна не съм се возила в автобус. Неприятно ми е винаги да питам кондуктора да ми каже, когато стигнем до спирката, където трябва да сляза. Отивам ли по-надалеч, например в болницата на улица „Шарантон“, винаги взимам такси. Но двете с Роланд обикновено използвахме автобус — този същия.

Описвам на Мирабел всичко, покрай което минаваме, докато се движим надолу по булевард „Сен Жермен“. Сетне поемаме по Пон Сюли. Разказвам й за лодките, които плават под нас, за зелените води, за сивото небе със синкави петънца и за пухкавите бели облаци. Опитвам се да опиша задната част на Нотр Дам. Разказвам й за малкия парк на остров Сен Луи.

После автобусът се отправя нагоре по булевард „Анри IV“ и излиза на площада пред Бастилията. Можем да отидем по-нататък, като си купим по още един билет, но аз искам да вървя с Мирабел по „Фабург Сен Антоан“. Това е старият ми квартал, където живеех на тавана. Завеждам я на „д’Алигр“ — любимото ми място за пазаруване.

Проправяме си път през тълпите по улица „д’Алигр“ и стигаме до самия пазар. Мирабел се притиска до мен. С едната си ръка съм я хванал, а с другата държа бастуна й. Търся секцията за употребявани дрехи. Мирабел стисва пръстите ми.

— Тук наистина ли има толкова много хора, Жак? Никога не са ме блъскали така. По-лошо е, отколкото на пазара на улица „Сена“.

Тя се кикоти. Опитвам се да я пазя от хората, които я бутат, но блъсканицата е голяма. Чудя се дали не искам твърде много. Мирабел ми каза, че има слабо сърце, но в моменти като този ми се иска да не знаех това.

— Колко много миризми — на хора, на плодове, на зеленчуци и на месо. И е толкова шумно. Не знаех, че гласовете на хората могат да вдигат такава врява. Чудесно е! Чувствам се кипяща от живот.

Намирам щандовете за дрехи и започвам да ровя из тях. Мирабел докосва платовете. Един тип ми говори нещо, но аз не му обръщам внимание. Всичко е част от играта.

Накрая намирам онова, което търся — вечерен смокинг. Проверявам дали има дупки или неотстраними петна. Няма му нищо. Явно е бил пазен в нафталин на някой таван най-малко трийсет години. Толкова е старомоден, че няма определен стил.

Пробвам сакото. Става ми. Панталонът е малко широк в талията, но дължината е точна. Мирабел докосва плата и го доближава до лицето си. После се навежда към мен.

— Този плат е много хубав, Жак. Като онзи, който баща ми е носил на сватбата си. След като не се върна от фронта, дълго пазихме костюма му, но сетне Роланд го даде на бедните в „Сен Сюлпис“. На улица „Вожирар“ има едно място, където можеш да предаваш такива неща.

Сега мъжът, който ми досаждаше, започва да говори колко е хубав смокингът. Хвърлям го на сергията и се обръщам. После възмутен питам през рамо.

— Combien? 10 10 Колко (фр.) — Б.пр.

Той определя цена от четирийсет франка. Отминавам. Мирабел се навежда към мен.

— Четирийсет франка е нищо за такъв костюм, Жак. Трябва да го купиш, ако ти харесва.

— Ще го купя, Мирабел, не се притеснявай. Но не и за четирийсет франка.

Разхождаме се из пазара и разглеждаме стоките. Всъщност гледам аз и разказвам на Мирабел какво виждам. Обикаляме десетина минути, сетне отново минаваме покрай щанда със смокинга. Продавачът ме забелязва — както и предположих, че ще стане. Вероятно ме е следил с поглед и сигурно знае какво правя. Професионалист по пазарлъка. Не обичам да се пазаря, но свикнах да го правя. Оня изважда смокинга и го мята на ръката си сякаш е мантия за коронясване. Спирам, поглеждам го и поклащам глава. Той грабва един старомоден цилиндър, протяга ръце и го нахлузва на главата ми. Господи, по мярка ми е! Свършено е с мен.

— Trente-cinq francs, monsieur, avec le chapeau. Vous serez comme le roi d’Angleterre. 11 11 Трийсет и пет франка с шапката. Ще сте като краля на Англия (фр.) — Б.пр.

Вероятно мога да намаля цената още, но не устоявам. Свалям цилиндъра от главата си. Безупречен е. Копринен. Отново го слагам и се поглеждам в едно малко напукано огледало, което продавачът е окачил отстрани на камиончето си. Бих желал Мирабел да може да ме види.

Бръквам в джоба си и изваждам три банкноти от по десет франка и една монета от пет. Давам му ги и взимам смокинга и цилиндъра. Отдалечаваме се.

— Толкова се радвам, че купи костюма. Ще бъдеш много красив с него.

Цилиндърът е още на главата ми. Навеждам се.

— Мирабел, купих си и цилиндър. Пипни го.

Тя го докосва леко с чувствителните си пръсти.