— Искаш ли да ме „изучиш“ още малко, Мирабел? Има ли още нещо, което искаш да знаеш?
— Бих искала да знам всичко за теб, Жак. Ужасно ли е?
Изхлузвам фланелката през главата си. Мирабел слага ръце на гърдите ми.
— Ох, Жак, целият си космат — като котка, куче или някакво друго животно.
Прокарва ръка по гърдите ми, като бавно я плъзга по ребрата и вдлъбнатините между тях. Наистина съм окосмен повече от другите мъже. Имам косми дори на гърба. Лори винаги се срамуваше от мен, когато ходехме на плаж. Не казваше нищо, но го прочитах в очите й. Мирабел разрошва космите ми по различен начин — дърпа ги между пръстите си и ги пуска.
— Толкова са дълги и гъсти. Не ти трябват дрехи. Космите могат да те топлят. Не знаех, че мъжете са такива.
— Не всички мъже са космати като мен, Мирабел. Но по тялото ми има части, които не са толкова окосмени. Така че ще ме арестуват, ако се опитам да изляза без дрехи. Пък и ще ми е студено.
Тя плъзга единия си крак между моите. Ръцете й едновременно намират зърната на гърдите ми. Бавно и внимателно приглажда настрани косъмчетата, докато оголва зърната. Те започват да се втвърдяват и усещам, че гърбът ми настръхва. Нещо друго също се надига. Чудя се дали Мирабел го усеща.
— И мъжете имат такива неща, нали? Знам, че женските гърди са по-големи. Мама ми каза това, когато моите започнаха да растат. За тринайсетия рожден ден ми купи сутиен. Бях много горда. Ако искаш, можеш да докоснеш гърдите ми, Жак. По-големи са от твоите, но не толкова големи, колкото когато бях млада. А в момента се втвърдяват, сякаш ми е студено, но съвсем не чувствам студ. Твоите малки зърна също се уголемяват и втвърдяват, но никога няма да станат като моите, нали?
Защо съм толкова възбуден? Може би защото никоя жена не ме е „откривала“ по този начин. А може би са го правили, но не са ми казвали. Преди да срещне Дидие, Лори много се срамуваше от собственото си тяло, както и от моето. Почти винаги се любехме на тъмно, както сега, но този път Мирабел ми казва всичко, което чувства и задава въпроси.
— Не, Мирабел, нищо не може да направи гърдите ми големи като твоите.
— Моите вече не са толкова големи. Много исках да имам бебе, което да суче от зърната ми. Исках да имам толкова много неща, но не ги получих.
Тя се навежда и търка лице по гърдите ми. Ръцете й се плъзгат по ребрата ми и аз едва не подскачам, защото ме е гъдел.
— Жак, може ли да посмуча зърната ти? Глупаво ли е? Много бих желала. Пък и искам да усетя вкуса ти. Вкусовите възприятия са толкова важни за незрящия.
Лежа неподвижен, докато тя докосва с език зърната ми и после обвива устни около тях. Мислех, че няма да почувствам разликата между езика и устните й, но не е така. Изпитвам силна възбуда — както никога досега.
Тя смуче първо едното зърно, после другото и ближе около върха. Зърното, което не ближе, е хладно и влажно и става все по-твърдо, докато накрая добивам представа какво изпитва жената, когато мъжът гали и целува гърдите й. Усещането се придвижва нагоре към ушите ми.
Мирабел се придърпва по-близо до лицето ми. Започва да опитва с устни и език врата и ушите ми. Целува пространството около тях и нежно тласка език дълбоко в ушите. Не чувам друго, освен как преглъщам. Лежа неподвижен, отпуснал ръце от двете страни на тялото си. Сега тя е сложила ръце на тила ми и обръща главата ми насам-натам, докато внимателно ме „изучава“ и ближе. Все едно котка ближе малкото си. Опитвам да се отпусна. Тя надига главата ми и ме целува по устата.
— Имаш ли нещо против, Жак? Толкова много искам да опитам вкуса ти. Много ми харесва. Смесица от сол, кожа и нещо като бас клавишите на моя клавесин — нежно и резониращо. Доставя ми огромно удоволствие. А на теб приятно ли ти е?
— Да, Мирабел, много.
Тя сгушва глава под лявата ми мишница.
— Може ли да остана да спя при теб тази вечер, Жак? Кажи ми да те оставя, ако е неудобно. За мен ще бъде прекрасно.
— Разбира се, Мирабел, щом искаш. Много бих искал да спиш до мен.
Тя слага ръка на гърдите ми и се сгушва още по-близо до мен. Чувствам се толкова удобно и естествено с нея. Никога не съм изпитвал толкова силна сексуална възбуда — без мотив и посока. Знам, че всичко, което правихме, не води към секс, а е начин да се опознаем и сближим.
Никога не бих могъл да обясня на Лори или на някой друг какво се случи тази нощ. Или ще ми се изсмеят, или няма да повярват. И аз самият едва го вярвам, ала знам, че е истина. С тази мисъл се унасям в сън.
Читать дальше