Уилям Уортън - Последна любов

— Бульонът е толкова хубав и горещ. Пари. Устните ми са много чувствителни.

Опитвам го. За мен не е твърде горещ, но аз мога да пия врящо кафе. Затопля ме. Слагам си още целина.

— Искаш ли още целина, Мирабел?

— Не. Така е добре. Само дето е твърде горещ.

Тя върти глава и души въздуха.

— Мислиш ли, че някой от минувачите би забелязал, че съм сляпа, както си седя тук, Жак?

— Самият аз понякога не съм сигурен, Мирабел. Мисля, че ти чувстваш много повече от всеки друг. Всички сякаш са се затворили в себе си. Не виждам усмихнати лица около нас. Ние сме единствените.

Тя се усмихва.

— Вероятно по това ще познаят, че съм сляпа. И теб — че си художник.

— С тези изцапани с боя дрехи и онази очукана кутия с платното зад мен със сигурност ще разберат, че не работя в Кметството отсреща.

Пием, а бульонът става все по-хладен. Мирабел го изпива и ставаме. Слагам на рамо кутията и тръгваме към къщи. По улица „Канет“ Мирабел тихо си тананика. Познавам прелюдията на Бах, която тя изсвири за мен.

— Да, Жак, непрекъснато ми се върти в главата. Трябва отново да я чуя. Има някои откъси, които още не свиря добре.

Снощи бяхме толкова близки. Не съм мислила, че мога да бъда толкова близка с някого. Ръцете ни се сляха. Усещането беше толкова силно. Жак е много мил. Понякога започвам да мисля, че и той ме обича. Ала това е невъзможно. Не бива да забравям, че съм само една възрастна сляпа жена.

После, докато работехме заедно, аз се чувствах полезна и част от нещо, което се прави. Това ми дава такава надежда и радост. Жак не казва само от учтивост, че помагам. Той не можеше да се справи сам. Аз наистина участвам в работата.

На улицата, докато рисувахме площада, ние отново се сближихме — макар и по друг начин. Мислите ни се сляха и образуваха един специфичен личен свят, в който исках да го прегърна и целуна и да го накарам да ме обикне. Дали и другите изпитват същото? Това ли имат предвид, когато казват, че са влюбени? Не мога да повярвам. Знам, че онова, което Жак и аз преживяваме заедно, е нещо изключително и по-голямо от самия живот.

Ах, как искам отново да свиря за него! Музиката е единственото, с което мога да му се отблагодаря. Когато свиря, сърцето ми отлита със звуците и си представям как влиза в ушите му и в него, и аз съм с музиката, и съм негова.

През нощта тя идва отново, точно когато съм се изтегнал и се чувствам добре. Очаквах я. Чудя се какво ще бъде извинението й този път. Отмествам се и Мирабел сяда на леглото ми. Няколко минути мълчи.

— Жак, бъди откровен е мен. Сърдиш ли ми се, когато идвам при теб, а ти искаш да спиш?

— Не, Мирабел, много ми е приятно да си с мен.

Питам се докъде ще доведе всичко това. Не лъжа. Наистина ми е приятно да е с мен. Ухае на чисто, нежна е и се държи като момиче, докато ме изучава. Не мога да не се зачудя какво още иска.

— Нахална ли съм? Плаша ли те, когато искам да бъда с теб и да те опозная физически по този начин? Само бъди честен с мен. Много съм щастлива, само като живееш с мен. Знаеш това.

— Мирабел, ще ти кажа, ако направиш нещо, което не искам. Възбуждам се, когато ме докосваш. Ще ти кажа, ако прекалиш.

— Може ли да легна до теб, Жак? Не съм лежала до друг, освен до майка си. Твърде много ли ще бъде?

Чудя се дали говори за времето, когато е лежала с мъртвата си майка или когато е спала с нея като дете.

Разгръщам завивките. Мирабел става и без да пророни дума, отново сяда на леглото и пъха крака под юргана. Краката й са студени. Завивам я и тя се обръща към мен. Прегръщам я. Дълго мълчим.

— За мен е толкова силно усещане да бъда с теб така, Жак. Зрящият не знае колко много означава докосването и допирът за един слепец. Повечето време съм толкова самотна.

В отговор я притисвам в прегръдките си. Толкова е крехка и лека. Сгушва се на рамото ми и усещам, че тялото й трепери. Плаче. Притискам я още по-силно до себе си, а тя вдига глава и виждам лицето й в тъмната стая.

— Това не е честно спрямо теб, нали, Жак? Възползвам се от теб — от твоята доброта, любезност и приятелството ни. Знам, че съм стара, а ти — млад.

— Щастлив съм, Мирабел. Радвам се, че си в леглото ми, до мен. Отдавна не съм спал с някой.

— Аз спя повече от шейсет години сама, Жак.

Отново се умълчаваме. Тя скланя глава на гърдите ми. Знам, че слуша сърцето ми. Сигурно чува, че то бие по-бързо и по-учестено от предишния път. Прошепвам в ухото й.