Уилям Уортън - Последна любов

Мирабел държи нейната спалня да бъде уединено място — не като под земята, а все едно в нещо живо. Това малко ме изненадва. Иска да я боядисам във всички нюанси на червеното, почти до лилаво. Учуден съм, че тя е запомнила толкова добре имената на цветовете. Дали с течение на годините възприятията й за цветовете са се изменили, изопачили и превърнали в други? Но аз се опитвам да слушам онова, което казва. В идеите й има вътрешна последователност, сякаш ги е обмисляла дълго време. Настъпва мълчание. Записвам желанията и предложенията й на един лист от скицника си.

— Знаеш ли какво мисля, Жак? Искам да се върна в утробата на майка си. Досега не бях мислила за това, но смятам, че ми се иска да го направя. За съня е необходимо спокойствието на топлината и кръвта на живота. Знам, че желанието ми е странно, особено като имам предвид какво се случи с мен, но въпреки това го искам. Разбираш ли?

— Не знам дали наистина разбирам, Мирабел, но ти изглежда знаеш какво искаш и ще го имаш. Да боядисаме ли стените или само да ги покрием с плат, както в музикалната стая?

— О, с плат, ако обичаш. Стаята ми трябва да прилича на вътрешността на кутия за скъпоценности. И бих желала леглото да е в средата на стената, между двата прозореца. А може ли да е бяло? И юрганът също? Когато легна в него, искам да се чувствам като кралица на светлината в собствения си мрак.

Поглеждам я. За пръв път тя разкрива малкото момиче, което живее у нея. Толкова е очарователно да видиш и да почувстваш лъчезарността на мечтата й.

— Но ти си кралица, Мирабел. Ако някога съм срещал кралица през живота си, това си ти. Ето защо, ще имаш кралско легло.

Постигаме съгласие, че ще окачвам рисунките и картините с маслени бои в стаята си. Искам да я боядисам в земни цветове — охра, кафяво и червено. Ще потърся тъмен корк и ще го сложа на стените. Така ще мога да забивам кабарчета за рисунките и гвоздеи за картините, без да оставям грозни дупки. Предпочитам леглото ми да е единично. Леглото на родителите на Мирабел е огромно и с увиснал прашен балдахин, ала не мога да го изхвърля. Странно, но дюшекът е сравнително удобен, като се има предвид, че е на петдесет години.

Изнасям дюшека, чаршафите и завивките на прозореца, за да се проветрят. Стаята ми има само един прозорец, а тази на Мирабел — два. Музикалната стая има също един прозорец. В моята стая има врата за банята, но тоалетната е отсреща, до кухнята. Сградата е стара и построена в класически стил. Канализацията е инсталирана по-късно и тръбите минават през килерите и вградените гардероби. Мисля, че някога тоалетната е била килер. Банята е изрязана от стаята на Мирабел.

Помещението има формата на буквата „Г“. Като сложим леглото й между прозорците, ще има достатъчно място да се минава. Няма врата за банята. В противен случай нямаше да има място за ваната. Мога да я махна и да сложа душ, така че Мирабел да има пряк достъп до банята, но това вероятно ще бъде непосилно за ограничените ми възможности.

Първия ден само махам паяжините в стаята, където ще спя. Използвам метлата на Мирабел и малка стълба. Избърсвам мръсотията от тавана и стените. Навсякъде има прах. Оставям прозореца широко отворен и затварям вратата. Мирабел още се бои да влезе в спалнята на родителите си и стои във всекидневната.

Преди да свърша, се мръква и запалвам лампата. Сложил съм крушка и на лампата на едно от нощните шкафчета. Взимам комплект чаршафи и калъфки за възглавници от онези, които се проветряват на прозореца, плюс няколко хавлии и тръгвам към пералнята на самообслужване на улица „Канет“. Мирабел казва, че когато се върна, вечерята ще е готова.

Тъмно е, когато се прибирам и с мъка изкачвам стълбите, носейки прането. Изпрал съм и повечето си дрехи. Мирабел е отворила вратата и ме чака на площадката.

— Добре ли си, Жак? Започнах да се тревожа.

— Всичко е наред. Имаше опашка за сушенето.

Минавам покрай нея и оставям прането в спалнята.

Миризмата на прах е почти изчезнала, затова внасям завивките и дюшека и затварям прозореца, защото нощният въздух само ще ги навлажни. Изтощен съм. Отпускам се на стола до масата.

— Жак, днес не можа да рисуваш. Чувствам се ужасно заради това.

— Така е, Мирабел, но това е само началото. Отсега нататък, каквато и работа да имаме, ще рисуваме най-малко три часа. Сутрин мога да рисувам сам, докато ти се занимаваш с гълъбите си. После ще обядваме, а следобед ще работя в апартамента.