Уилям Уортън - Последна любов

— Имаш право, Мирабел. Ще бъде забавно да превърнем този апартамент в наше частно гнездо. Но сега трябва да тръгвам. Утре ще тичам, а после ще приготвя още няколко платна за рисуване. Ще се срещнем край статуята на мосю Дидро.

Тя се обръща и се приближава до една дъска с кукички за чаши до външната врата. Опипва я и изважда ключ.

— Заповядай, Жак. Това е ключ за апартамента. Искам да го вземеш.

Мирабел го избърсва в престилката си.

— Този ключ виси тук, откакто Роланд почина. Странно, колко бързо минава времето и как нещата стоят на едно място — сами и неизползвани, когато човек води такъв уединен живот като моя. Ще бъде толкова хубаво при мен да има някой, който вижда. Лека нощ, Жак. И не позволявай на плъховете да те ухапят.

Тя вдига лице за целувка. Навеждам се над нея.

— На моя таван няма плъхове, Мирабел. Понякога ги чувам, но те само си вършат работата.

Бавно я целувам по едната буза, а в същото време тя ме целува по другата. После усещам, че задържа меките си тънки устни близо до ухото ми, над брадата. Хващам я за раменете и тя слага ръце върху моите.

— Лека нощ, Мирабел, à demain 4 4 До утре (фр.) — Б.пр. .

Качвам се на автобуса и стигам до Бастилията. За следващите две спирки трябва да си купя още един билет, пък и ми е приятно да вървя по улица „Рокет“, която е още оживена, макар и по това време на нощта. Не искам да давам пари за още един билет само за две спирки.

Объркан съм. Едва сега съзнавам колко много съм привързан към моя таван, към този квартал и към живота, който водя. Мисля, че с Мирабел можем да си помагаме, да запълним пустотата и да облекчим самотата си, но какво ще загубим? Това ще се разбере само с течение на времето.

Беше толкова ужасно да слушам как Жак е пропаднал до живота на клошар, за алкохола, студа и мръсотията. Не можах да издържа и се разплаках.

Толкова бях щастлива, че му предложих малкия си подарък от музика. Чудесно е, че и той обича музиката, дори онази, която най-много ми харесва да свиря — бароковата. Това беше ценен дар за мен. Толкова често, когато искам да дам нещо на Жак, то се превръща в подарък за мен.

Беше невероятно, че го поканих да живее с мен. Дори не искам да си помисля какво би казала Роланд или родителите ми. Но сега съм възрастна. Имам този голям апартамент, а Жак няма нищо. Сигурна съм, че ще го направи хубав. Дори да не промени нищо, самото му присъствие тук ще разкраси дома ми.

Надявам се, че съвместният ни живот и работата върху апартамента и картините ще ни сближат. Искам да бъда колкото е възможно по-близо до него. Никога не съм изпитвала толкова силни чувства. Сигурно е ужасно старица като мен да се държи като малко момиче и да се хвърля на врата на един мъж, при това женен. Превръщам се в истинска блудница. Би трябвало да се срамувам от себе си. Но не страдам от угризения.

На другия ден след обяда аз сядам и начертавам груб план на апартамента. Използвам сгъваемия метър, който Роланд е оставила в стаята си. Докато го търся, спирам да разгледам клавесина. Огромен е и боядисан в убито зелено, със златисти орнаменти. Наистина е красив. Бих искал Мирабел да може да види колко е великолепен музикалният й инструмент, но на нея не й е необходимо да го вижда, защото му вдъхва живот и го кара да пее.

Свършвам с плана и й обяснявам какво съм направил. Тя изглежда разбира. Макар че ще започна със стаята, в която ще спя, искам да имам цялостна представа за ремонта.

Мирабел иска всекидневната, в която се храним и разговаряме, да бъде светла и изпълнена с цветовете на слънчевата светлина. Решавам да боядисам стените в бледо, но топло жълто, примесено с бяло, а рамките на вратите и дъските на пода — в чисто бяло. Сега дървените части са тъмносиви, но може би някога са били бели. Преди да започна, трябва да изстържа старата боя.

Мирабел иска музикалната стая да бъде съчетание от цветовете на водата, небето и нещо от пролетта. Решавам да боядисам стената с прозореца към вътрешния двор сиво-синя. Другите стени ще бъдат зелени — но светло и не твърде наситено. Искам да загатна за цвета на вътрешната страна на листата в сянка. На пода ще сложа килим в по-тъмнозелен нюанс. Всъщност няма да боядисвам стените, а ще ги покрия с плат, под който ще сложа някакъв звукоизолационен материал. Чака ме много работа, но всъщност само ще трябва да сваля скъсаните тапети и да покрия стените с плата. На тавана ще залепя бели плочки. Искам да направя тази стая подходяща за звуците на клавесина, без да има нежелано ехо и вибрации.