Уилям Уортън - Последна любов

— Знаеш ли, Мирабел, мога да затворя очи и да си я представя — толкова самотна, красива и изплашена. Сигурен съм, че лесно ще ме разбереш, защото си запазила множество ясни спомени в паметта си, но аз имам само няколко и този е един от тях. Знам, че съм художник и би трябвало да съм наблюдателен, но не съм запомнил много сцени от живота си като теб… Лори ме попита какво правя вкъщи и защо не съм на работа. Беше ми трудно да започна онова, което щеше да сложи край на всичко помежду ни.

— Лори, аз вече не работя в Ем Би Ай. Напуснах. Трябва да мина през поредица от инструктажи за сигурност, но няма да го направя. Обадих се на Милтън, който уреди всичко в Щатите. Знам, че ще бъдеш потресена, но няма да е добре и за двама ни, ако продължаваме така. В края на краищата преструвките ще убият всичко помежду ни, а аз още те обичам.

Чакам я да каже нещо. Да бе проронила само една дума, с която да ме убеди, че не иска това, щях да спра, да поискам да ме прехвърлят в Америка и да започна отначало. Направих всичко, което Лори искаше. Но тя само ме гледаше, без да мига. Лицето й беше бяло като тебешир.

— Всичко, което притежаваме, е твое, Лори. Къщата, вилата, колата тук, колата в Щатите, нашите акции и вложенията, които направих. Изчислих, че ще можеш да живееш „по начина, по който си свикнала“. Както знаеш, има фондове, които ще дадат на децата възможност да учат до каквато степен искат. Всичко е твое. Устроена си до края на живота си.

— Лицето й е безизразно — досущ незададен въпрос без отговор.

— Не издържам повече, Лори. Нямам необходимите нерви и смелост, за да изпълня докрай споразумението ни. През остатъка от живота си искам да търся дали е останало нещо за мен — някакво удоволствие, вълнение и смисъл, освен парите и общественото положение… Разбираш ли, през цялото време мислех, че правя онова, което ти искаш. Едва сега разбирам, че съм грешил. Въвлякох се в една лудешка надпревара, която не можеше да завърши инак, освен по този начин. Не съм единственият, но това не е извинение… Ще повярваш ли, ако ти кажа, че през всичките тези години, докато се занимавах с глупости, дълбоко в душата си се смятах за художник. Не е ли налудничаво? Но е така. Имах чувството, че всичко останало е съчетание от случайности. Всяка стъпка в живота ми не е била поредица от решения, а само курс по най-разумния, практичен, лесен и умен път. Е, това свърши.

Лори още мълчи. Отваря два пъти уста, после започва тихо да плаче. Самият аз плача.

— Лори, мислех, че мога да го направя. Наистина. Знаеш ли кое преля чашата?

— Млъквам. Поемам дълбоко въздух, опитвайки се да сподавя риданията си. Не искам това да се превръща в погребение.

— Ти. Непрекъснато поглеждаше часовника си, когато беше с мен. Сякаш бях в чакалня и чаках чакането да свърши. Знаех, че изгаряш от нетърпение да изляза, за да се обадиш на Дидие или да бъдеш с него и да продължиш с твоя истински живот, вместо да поддържаш фарса, който създадохме. Започнах да разбирам колко незначително място заемам в живота и в щастието ти и че ти преча да правиш онова, което наистина желаеш… Искам да бъдеш щастлива, Лори. Това е най-важното. Но докато съм край теб, изобщо не ти помагам в това отношение… Трябва да се махна, Лори. Цяла сутрин мисля за този разговор с теб. Искам да го проведа правилно и да не наранявам теб и който и да е друг повече, отколкото е необходимо… Събрал съм багажа си. Ще замина веднага, щом свършим разговора. Повече от всичко друго не искам децата да разберат какво всъщност се е случило, но това зависи от теб… Предпочитам да не им разказваш за теб и Дидие, докато не почувстваш, че трябва. Това не е само мъжка суета. Мисля, че така ще е най-добре за тях. Надявам се, че ще се съгласиш с мен, но все пак — както решиш. Кажи им каквото искаш — нещо, което е удобно за теб и няма да ги травматизира твърде много. Можеш да им кажеш, че ме е хванала критическата възраст и съм избягал с друга жена. Каквото измислиш. И без това вече знам, че не играя съществена роля в живота им. Ужасно е, когато го осъзнаеш, но е истина. Как можах да бъда толкова недосетлив и глупав? Но, моля те, кажи им, че съм ги обичал и винаги ще ги обичам. Съжалявам, че не бях добър баща. Това беше ужасна грешка от моя страна… Взел съм разрешителното си за работа и за пребиваване в страната.

Ако искам, мога да остана в Париж десет години. Не знам какво ще правя после. Надявам се да се преоткрия като художник и да се върна там, откъдето започнах. Да почувствам живота и душата си… Ако искаш развод сега или в бъдеще, документите са при Милтън. Изпратих подписа си, който заедно с адвокатските му правомощия ще узакони всичко. Ако това не е достатъчно, просто ми изпрати онова, което трябва да подпиша и аз ще го сторя… Много бих искал да знам дали сте добре и щастливи и какво правите. Ако желаеш да се свържеш с мен, пиши до представителството на Американ Експрес тук. Ще проверявам на всеки две седмици. Ще се радвам да получа вест от теб, но, моля те, не се чувствай задължена да ми пишеш. На две седмици ще ти пиша до тук или до Щатите, за да ти съобщя как съм.