Уилям Уортън - Последна любов

Не й разказвам как птиците губят цвета си, как перушината им се размазва под гумите и накрая изчезват на асфалта. Стават на нищо.

— Е, отивам да приготвя нашия обяд. Ако спрете да рисувате, когато чуете камбаните, ще ви очаквам десет минути по-късно. Можете да донесете кутията си и да я оставите в предверието. Както желаете.

Тя покланя леко глава и започва да прибира инструментите си. Аз се връщам към рисуването. Работата, която току-що съм свършил, е дори по-хубава, отколкото си спомням. Започвам да оцветявам дългата фасада на нефа, опитвайки се да разнообразя еднообразието на камъка със сенки, петна от времето и отблясъци, като същевременно се мъча да съчетая всичко. Работя и върху зеленината на дърветата. Когато получа цвят, който чувствам, че ще подхожда другаде, слагам го там. Статуята на Дидро придобива грижливи, но неясни очертания, когато уеднаквявам цвета на небето и този от изпражненията на гълъбите и го смесвам с нюанса на окисления бронз. Усещам, че този път отчасти навлизам в картината. Времето сякаш лети.

После чувам църковните камбани. Не знам кога са започнали да звънят — толкова съм погълнат от заниманието си. Бързо прибирам нещата си в кутията. Слагам шишетата с терпентина и лака в джобовете си и изчиствам боята от четките. Готов съм за нула време. Оглеждам се да проверя дали не съм забравил нещо. Взел съм всичко. Тръгвам покрай Дидро и надолу по хълма, към улица „Сизо“.

Вляво намирам номер пет. Стара сграда с наклонени от годините стени, строена във времената, когато хоросанът не е бил толкова устойчив. Стълбището е тясно, затова се налага да сваля картината от триножника, за да маневрирам покрай ъглите. Стигам до втория етаж и оставям кутията и картината на площадката, под електрическото табло. Чукам.

Вратата се отваря почти мигновено.

— Чух ви да се качвате по стълбите. Трябваше да спрете, защото картината е твърде голяма, за да мине покрай ъглите, нали?

Аз кимвам, после осъзнавам, че трябва да говоря. Необходимо е известно време, за да свикнеш с присъствието на слепец.

— Точно така. Блъснах я в почти всички ъгли.

Влизам. Апартаментът е хубав, но тъмен. Гледа към вътрешен двор. За нея, разбира се, мракът не е неудобство. Макар че всичко е подредено, мазилката виси от тавана, тапетите са се отлепили от стените и дървените части не са боядисани.

Килимите са протрити. Контрастът между добре поддържаната жена, грижливо подредената маса и всеобщия порядък в стаята и състоянието на апартамента е странен.

Нещо по-лошо, на двата прозореца, гледащи към мрачния вътрешен двор, висят дрипави зелени пердета, избелели от годините и превърнали се в жълтеникави ленти. Виждам пет врати и мислено влизам в другите стаи. Възрастната дама си е сложила престилка и се усмихва.

— Моля ви, ако искате да се измиете или имате някакви потребности, тоалетната и мокрото помещение са ей там.

Аз наистина съм много мръсен — както от начина, по който живея, така и от рисуването. Покланям се и се усмихвам, макар че тя не вижда това и за да компенсирам, й благодаря. Отправям се към вратата, която ми е посочила.

Влизам, затварям и осъзнавам, че в тоалетната цари пълен мрак. Отварям вратата, за да потърся ключа за осветлението и го намирам. Щраквам, но светлина не блясва. Поглеждам нагоре и виждам, че от тавана виси крушка със зелен метален абажур. Отвинтвам я — класическа френска старомодна крушка. Изгоряла.

Ориентирам се, затварям отново, вдигам седалката на тоалетната чиния и стискайки я с колене, свалям ципа си. Знам, че слухът на сляпата дама е свръх изострен и пикая върху вътрешната страна на чинията, за да не вдигам шум. Надявам се, че не мокря пода. Пускам водата и отварям вратата. Надзъртам назад и виждам, че за щастие съм се изпикал в тоалетната чиния.

После отивам в мокрото помещение. Там има само студена вода и вана, направена от емайлиран метал и поставена на лъвски лапи.

Ключът за осветлението там също не работи. Дори не се качвам на ръба на ваната да проверя крушката. След като години наред в апартамента е живял слепец, или крушките са изгорели, или жичките са изтънели и е станало късо съединение. Френското електричество тече на приливи и отливи, от които крушките изгарят, колкото и да внимаваш.

Този път оставям вратата отворена, докато мия ръцете си. Над ваната виси старомоден нагревател и има топла вода. Бих дал среден по размери акварел, за да полежа половин час в сапунена вода. Но вместо това се измивам на мивката. Върху огледалото над нея има слой мръсотия и петна от мухи и не мога да се видя. Но и без това не ме интересува как изглеждам. Само искам да проверя дали имам боя по лицето си. Често държа четката със зъби, което не е много професионално и цапам бузите си.