Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Заповядайте да се направи една тук на място.

— Не се прави така лесно стълба, която да достига до третия етаж.

— Сглобете я парче по парче от няколко къси стълби.

— Ако имаме такива.

— Намерете.

— Няма да намерим. Навсякъде селяните разрушават стълбите, както разглобяват каруците и прекъсват мостовете.

— Вярно, те искат да парализират републиката.

— Те искат да не можем нито да подкараме кола, нито да преминем река, нито да прехвърлим стена.

— Въпреки това на мене ми трябва стълба.

— Струва ми се, командире, че в Жавене, близо до Фужер, има голяма дърводелска работилница. Там може да се намери.

— Нямаме нито минута за губене.

— За кога ви трябва стълбата?

— Утре, по това време, най-късно.

— Ще изпратя бърз пратеник в Жавене със заповед за реквизиране. В Жавене има кавалерийски пост, който ще даде охрана. Стълбата може да бъде тук утре преди залез-слънце.

— Добре, това е достатъчно — каза Говен. — Действувайте бързо. Хайде.

Десет минути след това Гешан се върна и каза на Говен:

— Командирю, пратеникът тръгна за Жавене.

Говен се изкачи на платото и дълго се взира в моста-замък, който беше над дола. Стената на малкия замък се издигаше отвесно над стръмния бряг на дола; нямаше друг вход освен ниската врата, затворена от вдигнатия подвижен мост. За да се стигне от платото до основите на колоните на моста, трябваше да се премине стръмнината, което не беше трудно, ако човек се опира от храсталак на храсталак. Но веднъж слязъл в дола, нападателят ще бъде изложен на стрелбата, която ще се изсипе от трите етажа. Говен напълно се увери, че при сегашното положение на обсадата атаката може да се извърши само през отвора в стената на кулата.

Той взе всички мерки, за да направи невъзможно всякакво бягство; още по-плътно стегна обръча около Тург; сгъсти така редиците на батальоните си, че през тях да не може да премине нищо. Говен и Симурден си разделиха командуването на щурма срещу крепостта; Говен запази за себе си фронта откъм гората и предостави на Симурден линията откъм платото. Уговорено бе, че докато Говен, подпомогнат от Гешан, ще ръководи атаката през отвора, Симурден ще наблюдава моста и дола, готов да постави в действие батареята.

Докато отвън всички се готвеха за атака, вътре всички се готвеха за отбрана.

Не без основание наричат кулата бъчва, защото понякога пробиват кулата с взрив от мина така, както пробиват бъчвата с пробой. В стената на крепостта се отваря дупка като за чепа на бъчвата. Такова нещо се бе случило на Тург.

Мощният удар на пробоя от два-три квинтала барут беше разбил на няколко места огромната стена. Дупката започваше от подножието на кулата, минаваше през най-дебелата й част и завършваше като неправилна дъга в приземния етаж на крепостта. Отвън нападателите бяха разширили и дооформили дупката с няколко оръдейни изстрела, за да я направят удобна за щурмуване.

Приземният етаж, докъдето стигаше този отвор, беше голяма, кръгла, съвсем гола зала с колона по средата, която крепеше свода. Тази зала, най-голямата в крепостта, беше най-малко четиридесет стъпки в диаметър. Всеки етаж на кулата имаше по една подобна стая, но не толкова широка, с малки ниши при амбразурите на бойниците. В залата на приземния етаж нямаше бойници, нито отдушници, нито прозорци; а светлина и въздух имаше колкото в гроб.

Вратата за тъмницата, направена повече от желязо, отколкото от дърво, се намираше в залата на приземния етаж. Една друга врата в тази зала водеше към стълбата за горните стаи. Всички стълби бяха издълбани в дебелината на стената.

Именно в тази ниска зала нападателите биха могли да проникнат през отвора, който си бяха направили. Завземеха ли тази зала, оставаше им да превземат кулата.

В тази зала никога не е имало достатъчно въздух. Никой не е могъл да престои в нея двадесет и четири часа, без да се задуши. Сега, благодарение на отвора, можеше да се диша.

Ето защо обсадените не затвориха отвора.

Впрочем защо да го затворят? Оръдията щяха пак да го отворят.

Те само забиха в стената желязна скоба, поставиха в нея факла и така осветиха приземния етаж.

Сега се поставяше въпросът: как да се защищават?

Да зазидат дупката беше лесно, но излишно. По-добре беше да направят ретирада. Ретирадата е прикритие с ъгъл, който се вдава навътре, вид барикада, която позволява да се насочва огънят отвътре върху нападателите, които ще бъдат отвън пред дупката. Материали не им липсваха и те си построиха ретирада с отвори за дулата на пушките. Ъгълът й опираше в колоната по средата на залата; краищата на двете страни достигаха стената. След това заредиха фугаси в най-подходящите места.