Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Слабото място на крепостта бе мостът; обаче в библиотеката, която бе върху моста, се съхраняваха семейните архиви; ако щурмуваха откъм тази страна, нямаше да може да се избегне опожаряването на моста; на Говен му се струваше, че опожаряването на архивите е равностойно на кощунство с прадедите. Тург беше семейният им замък; от тази кула са били управлявани всички техни феодални владения в Бретан, както всички феодални владения във Франция се управлява от Лувърската кула; тук бяха домашните спомени на рода Говен; самият той бе роден тук; неизбежните криволичения на живота го бяха довели тук като възрастен да атакува тази уважавана от него крепост, която го бе закриляла като дете. Толкова непризнателен ли ще бъде към този дом, че да го превърне в пепел? Може би неговата собствена люлка, люлката на Говен, да се намира в някой ъгъл на тавана или в библиотеката? Някои размишления са равносилни на вълнения. Застанал пред древния семеен дом, Говен се вълнуваше. Поради това той бе решил да пощади моста. Беше взел всички мерки, за да направи невъзможно всякакво спасяване през него, като го охраняваше с оръдейна батарея; за атаката бе избрал противоположната страна. Ето защо подкопа и минира подножието на кулата.

Симурден го беше оставил да действува така; обаче се упрекваше; неговата суровост не жалеше всички тия готически старини и не искаше да се проявява милост към сградите, както и към хората. Да се пощади един замък значеше да се постави начало на милосърдието. А милосърдието беше слабата страна на Говен. Симурден, както знаем, го надзираваше и го задържаше да не върви по този считан от него гибелен наклон. А в действителност и самият той, като видя отново Тург, не можа да не изпита скрито вълнение, за което гневно се обвиняваше; той се чувствуваше разнежен пред тази зала, в която се съхраняваха първите книги, които бе дал на Говен да чете; той бе служил като кюре в съседното село Паринье; самият той, Симурден, бе живял горе в замъка върху моста; в тази библиотека бе държал на коленете си малкия Говен, когато учеше азбуката; пак тук, между тия четири стари стени, беше видял как любимият му ученик, рожбата на неговата душа, израства като човек и узрява като ум. Можеше ли той да разруши и изгори тази библиотека, този малък замък, тези стени, които са били свидетели, когато е благославял детето? И ги пощади. Но не без угризения на съвестта.

Той беше оставил Говен да започне обсадата откъм противоположната страна. Крепостта Тург имаше две части: варварска — кулата, и културна — библиотеката. Симурден беше разрешил на Говен да прави пробив само във варварската част.

И така, атакуван от един Говен и защищаван от друг Говен, този старинен дом в разгара на френската революция си възвърна своите феодални привички. С войни между роднини е изпълнена цялата история на средните векове; Етеоклите и Полиниките са толкова готически, колкото и гръцки, а Хамлет в Елсеньор прави това, което Орест прави в Аргос.

И двете страни прекараха цялата нощ в приготовления.

Веднага, щом приключи зловещият разговор, който чухме, първата грижа на Говен беше да повика своя помощник.

Гешан, с когото трябва малко да се запознаем, беше човек за втори роли, честен, храбър, посредствен — по-добър войник, отколкото командир; схватлив, но само в кръга на задълженията си; никога не се разнежваше, не се поддаваше на никаква съблазън, нито на подкупа, който развращава съвестта, нито на милостта, която покварява справедливостта. Душата и сърцето му бяха защитени от два предпазителя — дисциплината и заповедта, които му бяха като конски наочници, и вървеше напред само в определената посока. Крачеше право, но по тесен път.

Изобщо сигурен човек; непреклонен в командуването, точен в изпълнението.

Говен заговори живо на Гешан:

— Гешан, една стълба.

— Командирю, нямаме.

— Трябва да се намери.

— За щурмуване?

— Не. За спасяване.

Гешан размисли и отговори:

— Разбирам. Ама за целта трябва да бъде много висока.

— Най-малко колкото три етажа.

— Да, командире, почти такава е височината.

— Трябва дори да надвишава тази височина, за да можем да успеем.

— Разбира се.

— Как се случи така, че нямате стълба?

— Командирю, вие не бяхте решили да обсаждате Тург откъм платото; смятахте да нахлуем откъм тази страна; бяхте поискали да атакуваме не моста, а кулата. Досега се занимавахме само с мината и се бяхме отказали от катерене. Поради това нямаме стълба.