Виктор Юго - Деветдесет и трета година

По това време Конвентът не считаше вандейците за воюваща страна и с декрет бе забранил да се разменят с „разбойниците“ парламентьори, поради това при преговорите се използуваха всякакви други средства вместо ония, които човешкият закон допускаше в обикновената война и забраняваше в гражданската война. И ето защо в случая се водеше този разговор между селския рог и бойната тръба. Първият зов беше само опит да се влезе във връзка, вторият зов поставяше въпроса: искате ли да разговаряме? Ако на този втори зов тръбата не отвърнеше, значеше отказ; ако тръбата отговореше, значеше съгласие. Което пък означаваше: примирие за известно време.

След като тръбата отвърна на втория зов, човекът, който беше на върха на кулата, започна да говори и се чу следното:

— Хора, които ме слушате, аз съм Гуж-льо-Брюан, наречен Убиец на сините, защото съм унищожил много от вашите, и наречен още Иманус, защото ще убия още много повече хора, отколкото съм убил; отсякохте ми един пръст с удар на сабя, когато държах пушката си при атаката на Гранвил, в Лавал гилотинирахте баща ми и майка ми, и моята сестра Жаклин, осемнадесетгодишна. Те това съм аз.

Говоря ви от името на негова светлост маркиз Говен дьо Лантенак, виконт дьо Фонтене, бретонски принц, собственик на седем гори и мой господар.

Чуйте най-напред, че негова светлост, преди да се укрепи в тази кула, която вие сега сте обсадили, разпредели воденето на войната между шестима вождове, негови помощници: на Делиер той повери района между пътя за Брест и пътя за Ерне; на Третон — района между Рое и Лавал; на Жаке, наречен Желязната снага — окрайнината на гората Долен Мен; на Голие, наречен Големия Пиер — Шато-Гонтие; на Льоконт — Краон; на господин Дюбоа-Ги — Фужер, и на господин Рошанбо — цялото поречие на Майена; така че нищо няма да постигнете, като превземете тази крепост, и дори ако негова светлост загине, Вандея на бога и на краля няма да загине.

Запомнете добре, че казвам това, за да ви предупредя. Негова светлост е тук, до мене. Аз съм само устата, през която минават неговите думи. Хора, които сте ни обсадили, пазете тишина.

Ето какво трябва да чуете:

Не забравяйте, че не е справедлива войната, която водите срещу нас. Ние сме хора, които живеем в нашия си край и се бием честно и по волята божия сме прости и чисти като трева под росата. Нас ни нападна републиката; тя дойде да смути живота ни в нашите села и тя изгори нашите къщи и нашата реколта; тя разруши с картеч нашите чифлици, а нашите жени и нашите деца бяха принудени да избягат боси в горите, където още чирикаше само зимното синигерче.

Вие, които сте тук и ме слушате, вие ни прогонихте в гората и сега сте ни обкръжили в тази кула; вие убихте и разпръснахте тия, които се бяха присъединили към нас; вие имате оръдия; вие попълнихте вашата колона с войска от гарнизоните в Мортен, Барентон, Теййол, Ландиви, Евран, Тентениак и Витре, което значи, че сега вие сте четири хиляди и петстотин войници, които ни атакуват; а ние, ние сме само деветнадесет души, които се защищаваме.

Ние имаме храни и муниции.

Вие сте успели да взривите една мина и да откъснете парче от нашата скала и парче от нашата стена.

С това сте пробили дупка в основата на кулата и през тази дупка можете да влезете, макар че кулата е все още здрава и права и стои като свод над нея.

Сега вие подготвяте атаката.

А ние, на първо място негова светлост маркизът, който е бретонски принц и светски настоятел на абатството Сент-Мари дьо Лантенак, където през всичките дни се отслужва меса по нареждане на кралица Жан, а след него останалите защитници на кулата — господин абатът Тюрмо с бойното име Гран-Франкьор, моят приятел Гиноазо, командир на Зеления лагер, моят приятел Зимния певец, командир на лагера Овес, моят приятел Мюзет, командир на лагера Мравките, и аз, селянинът, роден в паланката Даон, където тече потокът Мориандр — ние всички искаме да ви кажем едно нещо.

Хора, които сте долу под тази кула, слушайте.

В наши ръце се намират трима пленници, всъщност три деца. Тези деца са били осиновени от един ваш батальон, така че те са ваши. Ние ви предлагаме да ви върнем тия три деца.

При едно условие.

Да ни пуснете да излезем от кулата.

Ако откажете, слушайте добре, вие имате възможност да атакувате по два начина: чрез отвора откъм гората или пък чрез моста откъм платото. Сградата върху моста е на три етажа; в долния етаж аз, Иманус, който ви говоря, съм поставил шест тона катран и сто снопа суха дива метла; в най-горния етаж има слама, а в средния етаж има книги и книжа; желязната врата между моста и кулата е затворена и ключът е у негова светлост; аз съм направил под вратата дупка, през нея съм поставил напоен със сяра фитил, единият край на който е в катрана, а другият ми е под ръка тук в кулата; ще го подпаля, когато намеря за добре. Ако ни откажете свободата да излезем, трите деца ще бъдат поставени във втория етаж на моста, между етажа, докъдето стига напоеният със сяра фитил и където се намира катранът, и етажа със сламата, а желязната врата ще бъде затворена след тях. Ако щурмувате откъм моста, вие сами ще подпалите сградата; ако щурмувате през отвора, ние ще я подпалим; ако щурмувате едновременно през отвора и откъм моста, пожарът ще бъде предизвикан едновременно от вас и от нас; при всички случаи трите деца ще загинат.