Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Тази останка днес е съвсем разрушена и от нея няма никаква следа. Това, което са градили многото векове и многото крале, може да бъде разрушено за един ден само от един селянин.

„Тург“ е селско съкращение и значи Тур-Говен — кулата Говен, както Жюпел означава Жупелиер — стена с бръшлян, а подобно е и името на гърбавия главатар на банда Пенсон-льо-Торт, което значи Пенсонльо-Тортю — Пенсон Костенурката.

Тург, която преди четиридесет години беше развалина, а днес е сянка, през 1793 година беше крепост. Тя е старата бастилия на рода Говен, охранявала е от запад гората Фужер, която днес едва може да се нарече гора.

Тази крепост била построена върху една от шистовите скали, каквито има в изобилие в района между Майена и Динан, разпръснати така навред из храсталаците и поляните, сякаш великани са се замервали с канари по главите.

Всъщност кулата била крепостна; тя се извисявала над скала, в подножието на която има вада, която през януари се превръща в поток, а през юни пресъхва.

Опростена до такава степен, тази крепост през средните векове била почти непревзимаема. Мостът намалявал нейната отбранителна сила. Тогава родът Говен я построил без мост. Използували един от ония подвижни мостове, които могли да бъдат разрушени с един удар на брадва. Докато били виконти, те харесвали тази крепост и били доволни; но когато станали маркизи и когато напуснали пещерата, за да отидат в кралския двор, те издигнали три свода над потока, за да станат достъпни откъм равнината и да си открият път към краля. Маркизите от седемнадесети век и маркизите от осемнадесети век не се стараели вече да бъдат недостъпни. Подражаването на Версай заменило предишното подражаване на прадедите.

Срещу кулата, откъм западната й страна, имаше едно доста високо плато, което се снижаваше към равнината; то почти опираше до кулата, от която го разделяше дълбок дол, в който течеше малка рекичка, приток на Куенон. Мостът, връзката между крепостта и платото, бил построен върху високи подпори; и върху тези подпори издигнали по подобие на Шенонсо 490сграда в стил Мансар 491, която била много по-удобна за живеене, отколкото кулата. Но тогава нравите били още много сурови. Сеньорите предпочитали, съгласно тогавашния обичай, да живеят в стаите на кулата, които наподобявали килии. А сградата върху моста, която приличаше на малък замък, използуваха за други цели: дългия коридор, който служеше за вход, наричаха караулно помещение; в етажа над караулното помещение имаше библиотека, а над библиотеката — тавански етаж. Навсякъде дълги прозорци с малки стъкла от Бохемия, пиластри между прозорците, скулптурни медальони по стените; всичко три етажа — долу копия и мускети, по средата книги, горе чували с овес; изобщо всичко това беше малко дивашко и много благородно.

До него кулата стърчеше зловещо.

Издигаше се мрачно над тази кокетна сграда. От терасата на нейния покрив лесно можеха да обстрелват моста.

Близостта на двете сгради — едната сурова, другата изящна — повече отблъскваше, отколкото привличаше погледите. Двата стила съвсем не си подхождаха; макар че два полукръга трябва да се допълват, нямаше нищо общо между римския полукръг и класическия свод. Тази кула, съвсем подходяща за горска област, беше странна съседка на един мост, подходящ за Версай. Нека си представим Ален Досадната брада под ръка с Луи XVI. Ужасяваща двойка. От двете величия се излъчваше нещо свирепо.

От военна гледна точка мостът, подчертаваме мостът, почти предаваше кулата. Украсяваше я и я обезоръжаваше; увеличила красотата си, тя бе загубила от силата си. Мостът я поставяше на едно равнище с платото. Все така непристъпна откъм гората, сега кулата беше уязвима откъм равнината. Преди това тя командуваше платото, а сега платото я командуваше. Стигнал на платото, врагът лесно можеше да овладее моста. Библиотеката и таванът улесняваха нападателя на крепостта. Една библиотека и един таван си приличат по това, че книгите и сламата са леснозапалими. За този, който обсажда и иска да употреби огън, е все едно какво ще подпали, стига то да гори. Французите доказаха това на немците, като им подпалиха библиотеката в Хайделберг, а немците доказаха същото на французите, като подпалиха библиотеката в Страсбург. Така прибавеният към кулата мост беше една стратегическа грешка, но през седемнадесети век при Колбер 492и Лувоа 493принцовете Говен, също като принцовете Роан или пък принцовете Латремуй, никога не са мислили, че ще бъдат обсадени. Все пак строителите на моста бяха взели някакви предпазни мерки. Първо — те предвидили случаи на пожар и затова над трите прозореца откъм горната страна поставили куки, съществували до преди половин век, на които напречно била закачена здрава спасителна стълба, дълга колкото височината на двата първи етажа на моста, по-голяма височина от височината на три обикновени етажа; второ — предвиждайки обсада, те построили между моста и кулата една тежка, ниска желязна врата, която напълно ги изолираше; вратата беше сводеста; заключваха я с голям ключ, съхраняван в скривалище, известно само на стопанина; веднъж заключена, тази врата можеше да устои на стенобойна машина и дори на топовни гюллета.