Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Трябваше да се мине през моста, за да се стигне до тази врата, и да се мине през тази врата, за да се влезе в кулата. Друг вход нямаше.

Вторият етаж на замъка върху моста, поради височината на мостовите подпори, съответствуваше на втория етаж на кулата; за по-голяма сигурност именно на тази височина беше поставена желязната врата.

Откъм моста желязната врата се отваряше към библиотеката, а откъм кулата — към една голяма сводеста зала с колони по средата. Тази зала, както казахме вече, беше вторият етаж на крепостта. Тя беше кръгла като кулата; осветяваща се през дълбоките бойници, които гледаха към полето. Неизмазаната стена беше гола и нищо не скриваше много майсторски иззиданите камъни. До тази зала водеше спираловидна стълба, издълбана в стената — нещо лесно изпълнимо, когато стената е петнадесет стъпки дебела. В средните векове превземането на един град е ставало улица по улица, а самата улица се е превземала къща по къща, а къщата — стая по стая. Обсаждането на крепост е ставало етаж по етаж. На този принцип Тург беше доста вещо устроена, сложна и трудна за превземане. От единия до другия етаж трябваше да се изкачва мъчно проходима спираловидна стълба; вратите бяха полегати и по-ниски от човешки ръст, така че главата трябваше да се навежда при преминаването през тях; а наведена глава значи отсечена глава и затова зад всяка врата обсаденият е чакал нападателя.

Под кръглата зала с колона имаше две подобни стаи — едната в първия етаж, другата в приземния етаж, а над нея — три. Над тия разположени една над друга шест стаи кулата завършваше с каменен покрив, който беше тераса, до която се стигаше, като се преминеше през тясна караулна будка.

Трябваше да се пробие дебелата петнадесет стъпки стена, за да се постави и зазида желязната врата в средата на дълбок отвор; така че, когато беше затворена, вратата както към кулата, така и към моста се намираше в преддверие, дълго шест-седем стъпки; а когато беше отворена, двете преддверия се сливаха и образуваха сводесто антре.

В преддверието откъм моста, в дебелината на стената, имаше малка, ниска врата зад подвижна спираловидна стълба, водеща до коридора на първия етаж над библиотеката; това също е едно затруднение за атакуващите. Малкият замък върху моста беше обърнат към платото с отвесна стена, където свършваше и мостът. Друг, подвижен мост, опиращ се на ниска врата, го свързваше с платото; този подвижен мост, който поради височината на платото се спускаше винаги в наклонено положение, водеше в дългата зала, наречена караулно помещение. Овладели веднъж тази зала, за да стигнат до желязната врата, нападателите трябвало със сила да вдигнат подвижната спираловидна стълба, която водеше до втория етаж.

Библиотеката беше продълговата зала, широка и дълга колкото моста, с една-единствена врата — желязната врата. Фалшива врата, широк портал със зелена завеса, която лесно се разтваряше, закриваше сводестото антре на кулата. Стената на библиотеката от горе до долу, от пода до тавана, беше покрита с остъклени шкафове, хубави произведения на дърводелското изкуство от седемнадесети век. Шест големи прозореца, по три от всяка страна, тоест по един под всеки свод, осветяваха тази библиотека. Отвън, от височината на платото, през тези прозорци се виждаше вътрешността. Между тия прозорци, върху гравирани дъбови подставки, имаше шест мраморни бюста — на Ермолай Византийски, на навкратийския 494граматик Атеней, на Свида 495, на Казобон 496, на Кловис 497, крал на Франция, и на неговия канцлер Анахалус, който всъщност е бил толкова канцлер, колкото Кловис е бил крал.

В тази библиотека имаше всякакви книги. Една от тях беше най-прочута. Това беше едно старо издание в голям формат с щампи със заглавие „Свети Вартоломей“ с едър шрифт и с подзаглавие: „Евангелие от свети Вартоломей, предшествувано от дисертация на християнския философ Пантенус по въпроса дали това евангелие е апокрифно и дали свети Вартоломей е Натанаил“. Тази книга, считана за уникален екземпляр, беше сложена на специален пюпитър в средата на библиотеката. През миналия век хората ходеха там да я разглеждат от любопитство.

Таванът, който, както библиотеката, имаше продълговатата форма на моста, беше просто под гредите на покрива. Това голямо помещение, осветено от шест прозореца, пълнеха със слама и сено. В него нямаше никакво украшение освен образа на свети Варнава, гравиран върху вратата, а под него следният надпис: