Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Данте Алигиери (1265–1321) — велик италиански поет, роден във Флоренция, а умрял в Равена. Започнал да пише стихове още от юношеска възраст, в които възпявал любовта си към Беатриче и оплаквал ранната й смърт. Най-известното му произведение е „Комедия“, наречена „Божествена“, която се състои от три части: „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. В нея поетът разглежда въпроси на богословието, морала, историята, науката, политиката, естетическите понятия на епохата и т.н.

Вергилий, Марон Публий (70–19 пр.н.е.) — велик древноримски поет, автор на „Буколики“ („Пастирски песни“), на „Георгики“ („Поема за земеделието“) и на прочутата поема „Енеида“, в която се разказва за странствуванията на Еней след падането на Троя и за основаването на Римската държава.

Ал-Едризи (1099–1164) — арабски учен.

Московският „Апостол“ — има се предвид първата печатна книга в Русия „Апостол“, издадена от Иван Фьодоров през 1564 г.

Vox in deserto (лат.) — глас в пустиня.

Есхил (ок. 525–456 пр.н.е.) — древногръцки драматург, наречен „баща на трагедията“. Произхождал от знатен атински, род, израснал в Елевсина — стар религиозен и културен център на Атика. Взел участие във всички най-важни сражения през периода на гръцко-персийските войни, някои от които отразил в произведенията си.

Пиндар (ок. 518–442 пр.н.е.) — древногръцки поет, роден в Беотия. Особено известен с епиникиите си — тържествени хорови песнопения, предназначени за изпълнение при тържества, прославящи победителите и техния род.

Белона — богиня на войната в древноримската митология.

In daemone deus (лат.) — в демона бог.

Хекуба — героиня от „Илиадата“, съпруга на Приям; през време на Троянската война загубва мъжа си и почти всичките си деца.

Омир — легендарен поет на древна Гърция, считан за автор на епическите поеми „Илиада“ и „Одисея“. Античните биографии го представят като странствуващ сляп певец. Според преданията за честта да се нарекат родно място на поета са спорили седем града: Смирна, Хиос, Колофон, Саламин, Родос, Аргос и Атина. Източниците определят различно време на живота му от XII до VII в. пр.н.е. Прието е всичко, което е огромно, баснословно, необикновено по размери и сила, да се нарича „омировско“. Такива сравнения употребява на някои места и авторът на тази книга.

Горгона — в гръцката митология страшно женско същество с грозно лице и коси като змии. Според сказанието горгоните били три сестри, които притежавали способността да превръщат в камък всеки, който ги погледне.

Евменида — в древногръцката митология евмениди са наричали ериниите (богините на отмъщението), тоест „благосклонни“ към разкаялите се грешници.

Сизиф — митологичен древногръцки цар, осъден от боговете заради неговите разбойничества и жестокости да търкаля в подземното царство след смъртта си към върха на планина един камък и да не може да го изкачи догоре, защото камъкът все падал надолу.

Луцифер — по-старото име на планетата Венера, зорница; в християнската митология — сатана, дух на злото.

Аса, Луи (1733–1760) — капитан в Овернския полк, пожертвувал се при една засада за честта на армията.

Евклид — прочут древногръцки математик, живял през царуването на Птоломей I (III в. пр.н.е.).