Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Льоконт, Пиер (1745–1795) — френски политически деец, член на Конвента, комисар в редица департаменти; убит по време на народното въстание през май 1795 г.

Феро, Жан (1764–1795) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента; убит през време на майското въстание от 1795 г.

Боаси д’Англа, Франсоа-Антоан (1756–1826) — френски политически деец, адвокат и писател, член на Учредителното събрание, председател на Конвента (1795); един от главатарите на термидорианската реакция; сенатор при Наполеон.

Братя Дюпра: Жан (1760–1793) — жирондинец, арестуван в екзекутиран, и Луи — монтаняр, скарал се с брат си, като го обвинил, че искал да посегне на живота му.

Принцеса Елизабет (1764–1794) — сестра на крал Луи XVI.

Одуен, Жан-Пиер (1764–1808) — френски политически деец публицист, якобинец, член на Конвента; по-късно — член на Съвета на петстотинте.

Рюан, Пиер-Шарл (1750–1808) — френски политически деец, член на Конвента, якобинец; след това член на Съвета на петстотинте, а по-късно заемал различни административни и дипломатически постове.

Буонароти, Филип-Мишел (1761–1837) — френски революционер (роден в Пиза), съратник на Бабьоф, автор на „История на заговора на равните“ (1828).

„Кадет Русел държи речи“ — популярна песен на доброволците от 1792 г.

Модерантисти — привърженици модерантизма (политика на „умерените“) — така наричали жирондинците и другите представители на дясното направление.

Терористи — така контрареволюционерите наричали якобинците.

Прюнел дьо Лиер, Леонар-Жозеф (1748–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

Вилар, Ноел-Габриел-Люк (1748–1826) — френски политически деец, бивш епископ, отказал се от сана си през 1793 г., член на Конвента; при Наполеон станал сенатор.

Бутру, Лоран (1757–1816) — френски политически деец, член на Конвента, а по-късно член на Съвета на петстотинте.

Пти, Жан-Мартен, барон (1772–1856) — френски генерал, участник почти във всички войни през епохата на Великата френска революция и на Империята.

Тибодо, Антоан-Клер, граф дьо (1765–1854) — френски политически деец, член на Конвента, близък на фракцията „Блато“ взел участие в създаването на Гражданския кодекс.

„Монитьор“, т. XIX, стр. 81. — Бел.авт.

Сенека, Луций Аней (ок. 2 пр.н.е.–ок. 65 от н.е.) — древноримски философ и писател, възпитател на император Нерон, който го заподозрял, че участвува в заговор против него, и му заповядал да се самоубие.

Нерон (37–68) — римски император, отличил се със своята жестокост и подозрителност. Бунтът в армията го накарал да се самоубие.

Фокар — един от вождовете на вандейските бунтовници.

Нивоз — четвъртият месец на републиканския календар (от 21 декември до 19 януари).

Келти — древни племена от индоевропейската раса, обитавали Западна и Централна Европа; по-късно се разселили в Бретан, Белгия, Северна Испания, Англия, Ирландия, където се слели с тамошните народи; след покоряването на тези земи от римляните келтите се романизирали и загубили своя език, следи от който са се запазили най-вече в Бретан и Ирландия.

Камбиз — древноперсийски цар, син на Кир II Велики, управлявал от 529 до 521 г. пр.н.е., завоювал Египет, където сновал XXVII династия. Отличавал се с жестокост.

Друиди — келтски жреци.

Тевтат — главно божество на келтите, бог на войната.

Цезар, Гай Юлий (100–44 пр.н.е.) — държавник, пълководец и писател на древния Рим. В началото на политическата си дейност подкрепял програмата на демократическите групировки на робовладелската класа. Когато влязъл в състава на триумвирата, управлявал Галия, която напълно подчинил на Рим. След редица победи бил провъзгласен за пожизнен диктатор. Военната монархия на Цезар била диктатура на робовладелците. Цезар бил убит в резултат на заговор.

Жофроа Английски, Жофроа II (1158–1186) — бретонски херцог, син на английския крал Хенрих II.

Пиер Моклерк, Пиер дьо Дрьо (умрял през 1250) — бретонски херцог, вдигнал въстание против кралската власт, но накрая се подчинил на Луи IX. Участвувал в кръстоносния поход на Луи IX и бил взет в плен заедно с него.