Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор Юго - Деветдесет и трета година» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Историческая проза, Культурология, Искусство и Дизайн, Философия, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Деветдесет и трета година: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Деветдесет и трета година»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г.

Деветдесет и трета година — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Деветдесет и трета година», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

473

Протей — в древногръцката митология морско божество, син на Нептун, притежаващо дар да пророкува и способност да мени външния си облик.

474

Вилхелм Тел — герой на народна швейцарска легенда от XIV в., селянин, който отказал да се поклони на шапката на австрийския ерцхерцог, окачена на площада на градчето Алторф. За това наместникът Геслер му заповядал да стреля в ябълка, поставена на главата на неговия син. Тел пронизал ябълката със стрела. Бил хвърлен в затвора, избягал и убил ерцхерцога.

475

Кимерия — древна страна на брега на Азовско море, населена с племена, завоювали през VII в. пр.н.е. Лидия (Мала Азия).

476

Сократ (470–399 пр.н.е.) — древногръцки философ, учението на когото стигна до нас в „Диалози“ на Платон и „Спомени“ на Ксенофонт.

477

Атрей — в древногръцката легенда микенски цар, мразещ своя брат Фиест. Той го поканил на пир, където поднасяли ястия, приготвени от убитите от него синове на Фиест. Боговете проклели Атрей и неговите потомци — Атридите.

478

Никола Рапен (1535–1608) — френски поет, един от управниците на Бретан, борил се за нейната независимост от кралската власт.

479

Франсоа дьо Лану, по прякор Желязната ръка (1531–1591) — френски капитан, участник в гражданската война през XVI в., борил се на страната на хугенотите. Автор на „Политически и военни речи“ (1585).

480

Plus quam civilia bella (лат.) — повече от гражданска война.

481

Велзевул — божество у древните финикийци; у християните — сатана.

482

Алкивиад (450–404 пр.н.е.) — атински генерал, ученик на Сократ, водач на демократическата партия, инициатор на военна експедиция против Сицилия (415). Обвинен в светотатство (разрушаване на статуи на Хермес), избягал в Спарта; след това помирил се с Атина. Убит по заповед на един от тираните.

483

Хирон — според древногръцката легенда кентавър, който бил възпитател на Ахил.

484

Орест — герой от Троянската война, убил майка си Клитемнестра, за да й отмъсти за убийството на баща си Агамемнон.

485

Ариман — гръцкото име на древноперсийския и зороастърския бог Анхра-Майуна, олицетворяващ злото, разрушителното начало.

486

Ормузд — гръцкото име на Ахурамазда, върховно божество, олицетворяващо принципа на доброто в религията на огнепоклонниците и в зороастърската религия на древна Персия, Средна Азия и Задкавказието.

487

Dolorosa (лат.) — Скърбящата.

488

Антиливан — планински масив между Сирия и Ливан.

489

Тиберий (42 пр.н.е. — 37 от н.е.) — римски император, който, съзнавайки своята непопулярност, се настанил на остров Капри (27 пр.н.е.) и управлявал оттам с голяма жестокост.

490

Шенонсо — замък от епохата на Възраждането, построен над река Шер.

491

Стил Мансар — архитектурен стил, свързан с имената на двама френски архитекти: Мансар, Франсоа (1598–1666) и Ардуен-Мансар, Жюл (1646–1708), първият архитект на Луи XIV; по негови проекти са построени редица известни здания в Париж и Версай.

492

Колбер, Жан-Батист (1619–1683) — френски държавен деец направил значителни преобразования почти във всички сфери на държавната дейност, активизирал вътрешната и външната политика на Франция.

493

Лувоа, Мишел Льотелие, сеньор дьо Шавил, маркиз дьо (1641–1691) — френски държавен деец, един от главните министри на Луи XIV, извършил реорганизация на френската армия.

494

Навкратийски — от Навкратис, гръцки град в древен Египет (VII в. пр.н.е.).

495

Свида (X в. от н.е.) — съставител на голям тълковен речник на гръцкия език, съдържащ собствени имена и изрази от античната и ранновизантийската писменост.

496

Казобон, Исаак (1559–1614) — швейцарски елинист и теолог, калвинист.

497

Кловис, Хлодвиг (465–511) — крал на франките, обединил различните племена, основател на франкската монархия, станал крал на цяла Галия; покровителствувал разпространението на католицизма, пръв от езическите крале приел католичеството.

498

Barnabus sanctus falcem jubet ire per herbam (лат.) — свети Варнава заповядал на сърпа да жъне тревата.

499

Грешка в книгата, липсва буква или букви. Може би „криза“. — Бел.кор.ел.изд. ckitnik. Проверено: http://www.forgottenbooks.com/readbook_text/The_Works_of_Victor_Hugo_1000552491/641

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Деветдесет и трета година»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Деветдесет и трета година» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Деветдесет и трета година»

Обсуждение, отзывы о книге «Деветдесет и трета година» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x