Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Сега никой не ще да бъде маркиз.

Марат се бе спрял в левия коридор и гледаше Монто и Шабо.

Всеки път, когато Марат влизаше, се вдигаше някаква глъчка, но далече от него. Около него всички мълчаха. Марат не обръщаше внимание на това. Той презираше „врякането на блатото“.

Долу, в полумрака на тъмните пейки, Компе от Оаза, Прюнел 421, епископ Вилар 422, който по-късно стана член на Френската академия, Бутру 423, Пти 424, Плешар, Боне, Тибодо 425и Валдрюш си показваха Марат един на друг с пръст.

— Ето го Марат.

— Да не е болен?

— Сигурно, щом е с халат.

— С халат ли?

— Да, дявол да го вземе!

— Много си позволява!

— Как смее да идва така в Конвента!

— Щом един ден дойде тук с лавров венец на главата, защо да не дойде облечен с домашен халат!

— Бакърено лице, зеленясали зъби.

— Халатът му изглежда нов.

— От какъв плат е?

— Рипсов.

— Раиран.

— Погледнете реверите.

— От кожа са.

— Тигрова.

— Не, хермелинова.

— Изкуствена.

— С чорапи е!

— Чудно.

— И обувки с катарами.

— Сребърни!

— Ето затова няма да му простят дървените обуща на Камбулас.

По другите пейки се правеха, че не виждат Марат. Разговаряха за други неща. Сантона се приближи до Дюсо.

— Дюсо, вие знаете ли?

— Какво?

— Бившият граф дьо Бриен?

— Който бе в затвора Форс заедно с бившия херцог дьо Вилроа?

— Да.

— Познавах и двамата. Та какво?

— Те толкова много се страхуваха, че поздравяваха червените калпаци на всички ключари, а един ден се отказали да играят пикет, защото им били дали една колода карти с крале и кралици.

— И какво?

— Гилотинирали ги вчера.

— Двамата ли?

— Двамата.

— А как са се държали в затвора?

— Като страхливци.

— А на ешафода?

— Като храбреци.

И Дюсо възкликна:

— Да умреш е по-лесно, отколкото да живееш.

В това време Барер беше започнал да чете доклад за положението във Вандея. Деветстотин души от Морбиан бяха тръгнали с артилерия да подпомогнат Нант. Редон беше застрашен от селяните. Пембьоф беше атакуван. Край Мендрен кръстосваше една ескадра, за да предотвратява десантите. Цялото ляво крайбрежие на Лоара, от Енгранд до Мор, беше осеяно с роялистки батареи. Три хиляди селяни завладяха Порник. Те крещяха: „Да живеят англичаните!“ Едно писмо на Сантер до Конвента, което сега Барер четеше, завършваше така: „Седем хиляди селяни атакуваха Ван. Ние ги отблъснахме и пленихме четири оръдия…“

— И колко пленници? — прекъсна го нечий глас.

Барер продължи: „В послеписа на писмото е добавено: «Пленници нямаме, защото престанахме да пленяваме.»“ 426

Марат, все така неподвижен, не слушаше, сякаш бе погълнат от сериозна мисъл.

Той държеше в ръка и мачкаше с пръсти един лист, на който някой, ако би могъл да го разгъне, би прочел следните няколко реда, написани от Моморо, вероятно отговор на поставен от Марат въпрос:

„Не мога да направя нищо срещу всемогъществото на комисарите-пълномощници, най-вече срещу пълномощниците на Комитета на общественото спасение. Напразно Женисийо каза на заседанието на 6 май: «Всеки комисар е повече от крал» — това нищо не помогна. Те имат власт над живота и смъртта. Масад в Анжер, Трюлар в Сент-Аман, Нион при генерал Марсе, Парен при армията в Сабл, Милиер при армията в Ниор са всемогъщи. Клубът на якобинците стигна дотам, че направи Парен бригаден генерал. Обстоятелствата оправдават всичко. Един делегат на Комитета на общественото спасение държи в шах един генерал-аншеф“.

Марат престана да мачка листа, сложи го в джоба си и бавно се насочи към Монто и Шабо, които продължаваха да разговарят и не бяха забелязали влизането му.

Шабо казваше:

— Марибон ли си или Монто, чуй какво ще ти кажа: идвам от Комитета на общественото спасение.

— Е, какво правят там?

— Повериха един благородник да бъде пазен от един свещеник.

— О!

— Един благородник като тебе…

— Аз не съм благородник — каза Монто.

— На един свещеник…

— Като тебе.

— Аз не съм свещеник — каза Шабо.

И двамата започнаха да се смеят.

— Разкажи точно този анекдот — подзе Монто.

— Ето какъв е случаят. Един свещеник, който се казва Симурден, е делегат с пълни права при някой си виконт на име Говен; този виконт командува експедиционната колона на крайбрежната армия. Целта е да се попречи на благородника да действува непочтено, а на свещеника да изменничи.

— Много проста работа — отвърна Монто. — Трябва само да се вкара и смъртта в играта.