Виктор Юго - Деветдесет и трета година

В момента, когато осъждаха на смърт Луи XVI, на Робеспиер му оставаха да живее още осемнадесет месеца, на Дантон — петнадесет месеца, на Вернийо — девет месеца, на Марат — пет месеца и три седмици, на Льопелетие дьо Сен-Фаржо — един ден. Кратко и ужасно дихание на човешките уста!

Народът имаше към Конвента един отворен прозорец — трибуните за публиката, а когато този прозорец не беше достатъчен, отваряха вратата и улицата влизаше в събранието. Тези нахлувания на тълпата в този сенат са едни от най-забележителните зрелища в историята. Обикновено тия внезапни пристъпи бяха добросърдечни. Улицата се побратимяваше с представителите на народа. Но страшно беше това побратимяване един ден, когато за три часа народът бе взел от Дома на инвалидите оръдията и четиридесет хиляди пушки. Всяка минута заседанието биваше прекъсвано; делегации се явяваха пред трибуната, връчваха се петиции, клетви за вярност, дарове. Почетното копие на предградието Сент-Антоан бе внесено в залата от жени. Англичани предложиха двадесет хиляди чифта обуща за нашите боси войници. „Монитьор“ писа: „Гражданинът Арну, кюре в Обинян, командир на Дромския батальон иска да бъде изпратен на границата и да му се запази енорията.“ Делегатите от различните секции пристигаха с носилки, в които носеха блюда, дискоси, дарохранителници, парчета злато, сребро и позлатено сребро, дарове за родината от това множество в дрипи, което в замяна искаше само разрешение да изпълни карманьолата пред Конвента. Шенар, Нарбон и Валиер 397идваха да изпълнят тук куплети, възпяващи монтанярите. Секцията „Мон-Блан“ донесе бюста на Льопелетие и една жена сложи един червен калпак върху главата на председателя, който я целуна; гражданки от секцията „Майл“ хвърлиха цветя върху „законодателите“; „възпитаниците на родината“ влязоха начело с музика, за да благодарят на Конвента, че „подготвил разцвета на века“, жените от секцията „Френски гвардии“ поднасяха рози; жените от секцията „Елисейски полета“ подариха венец от дъбови листа; жените от секцията „Тампл“ се изправяха пред трибуната, за да се закълнат, че „ще се омъжват само за истински републиканци“; секцията „Молнер“ поднесе един медал с лика на Франклин, който с декрет окачиха към короната на статуята на Свободата; децата от приютите, обявени за „деца на републиката“, дефилираха в национални костюми; младите момичета от секцията „Деветдесет и втора“ бяха дошли облечени в дълги бели рокли и на другия ден „Монитьор“ писа: „Председателят получи букет от невинните ръце на една млада хубавица.“ Ораторите поздравяваха публиката; понякога я ласкаеха; те казваха на народа: „Ти си непогрешим, ти си безупречен, ти си върховен господар“; народът е като детето, обича такива сладкиши. Понякога разбунтуваната тълпа прекосяваше залата — влизаше разгневена и излизаше усмирена, както Рона, която, прекосявайки Женевското езеро, влиза мътна и излиза лазурна.

Понякога не всичко биваше така миролюбиво и Анрио караше да слагат пред вратата на Тюилри скари за нагряване на гюллета.

Едновременно с укрепването на революцията този Конвент твореше цивилизацията. Пещ, но и наковалня. В този котел, в който кипеше терорът, ферментираше прогресът. В този хаос от сенки и в това бурно бягство на облаци излизаха огромни светли лъчи, успоредни с вечните закони. Лъчи, останали на хоризонта, винаги видими в небосвода на народите, които се казват — единият справедливост, другият търпимост, третият доброта, четвъртият разум, петият истина, следващият любов. Конвентът проповядваше великата аксиома: „Свободата на един гражданин завършва там, където започва свободата на друг гражданин“; за това резюмира накратко условията за съвместното съществуване на хората. Бедността бе обявена за свещена; свещени бяха обявени недъгавите, слепите, глухонемите, които държавата вземаше под своя закрила; свещено бе майчинството, момичетата-майки биваха утешавани и закриляни; свещено бе детството в лицето на сираците, които държавата осиновяваше; свещени бяха оклеветените невинни, които биваха оправдавани и обезщетявани. Конвентът отричаше търговията с негри; премахваше робството. Той провъзгласяваше гражданската солидарност. Въвеждаше безплатно обучение. Организираше националното образование, откривайки учителски институт в Париж, централни училища в главните провинциални градове и основни училища в общините. Той създаде консерваториите и музеите. Той постанови въвеждането на единен кодекс, на единна мярка за тежина, дължина и десетична система на изчисление. Той укрепи финансите на Франция и замести дългия банкрут на монархията с обществения кредит. Той обогати съобщенията с телеграфа, на старостта даде безплатни приюти, на болните — болници с подобрени условия, на образованието — политехническото училище, на науката — научен институт, на човешкия дух — академията. Конвентът беше едновременно национален и космополитен. От единадесетте хиляди и двеста и десет декрета, които издаде, една трета са политически, другите две трети засягат общочовешки въпроси. Той пледираше за всеобщ морал като база на обществото и за всеобщо съзнание като база на закона. И всичко това — унищожаване на робството, провъзгласяване на братството, защита на човечеството, превъзпитаване на човешкото съзнание, закон за защита на труда, който от бреме стана право, заздравяване на националното богатство, защита на детството, насърчаване на изкуствата и науката, просветление навред, подпомагане на всички нуждаещи се, оповестяване на принципите — всичко това Конвентът правеше, когато вътрешно го разяждаше тази хидра Вандея, а на раменете му тежеше бремето на глутница тигри — кралете.