Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Гражданино, вие как влязохте?

— Той е от Епископата — отвърна Марат с глас, в който прозвуча някаква покорност.

Марат нападаше смело Конвента, ръководеше Комуната и се страхуваше от Епископата.

Това е някакъв закон.

На някаква дълбочина Мирабо чувствува как се раздвижва Робеспиер, Робеспиер чувствува как се раздвижва Марат, Марат чувствува как се раздвижва Ебер, Ебер чувствува как се раздвижва Бабьоф 221. Докато подземните пластове са спокойни, политическият деец може да върви; но и под най-големите революционери има подпочва и дори най-смелите се спират загрижени, когато почувствуват под краката си движението, което са предизвикали над главите си.

Умението да се различава движението, породено от силни желания за движение, произтичащи от принципите да се бориш срещу единия и да помогнеш на другия — в това е гениалността и добродетелта на великите революционери.

Дантон забеляза как Марат се укроти.

— О, гражданинът Симурден е добре дошъл — каза той.

И подаде ръка на Симурден.

После:

— Хайде да обясним положението на гражданина Симурден — каза той. — Той идва точно навреме. Аз представлявам Планината, Робеспиер представлява Комитета на общественото спасение, Марат представлява Комуната, Симурден представлява Епископата. Той ще ни сплоти.

— Защо не — каза Симурден сериозно и непринудено. — За какво се отнася?

— За Вандея — отвърна Робеспиер.

— Вандея! — каза Симурден.

И подзе:

— Тя е голямата опасност. Ако революцията умре, ще умре от Вандея. Една Вандея е по-страшна от десет Германии. За да живее Франция, трябва да се убие Вандея.

С тия няколко думи той спечели Робеспиер.

Все пак Робеспиер зададе следния въпрос:

— Не сте ли вие бивш свещеник?

Свещеническият вид не убягна от Робеспиер. Той откриваше у другите това, което беше скрито в самия него.

Симурден отвърна:

— Да, гражданино.

— Какво значение има това? — извика Дантон. — Добрите свещеници струват много повече от другите. В революционно време свещениците се претопяват в обикновени граждани, както камбаните се претопяват в монети и оръдия. Данжу е свещеник, Дону 222е свещеник, Тома Ленде 223е епископ на Еврьо. Вие, Робеспиер, седите в Конвента лакът до лакът с Масийо 224, епископ на Бове. Главният викарий Вожоа 225беше член на въстаническия комитет от 10 август. Шабо 226е монах-капуцин. Монахът дом Жерл 227ръководеше клетвата в Залата за игра с топка 228; абатът Одран 229заяви, че Националното събрание е над краля; абатът Гут 230в Законодателното събрание 231поиска да се снеме балдахинът от фотьойла на Луи XVI; абатът Грегоар 232предизвика унищожаването на кралската власт.

— С подкрепата на актьора Коло-д’Ербоа 233 — подхвърли с насмешка Марат. — Те двамата свършиха работата: свещеникът катурна трона, а комедиантът — краля.

— Нека се върнем на Вандея — каза Робеспиер.

— Е добре, какво има? — попита Симурден. — Какво прави тази Вандея?

Робеспиер отвърна:

— Ето какво: има си вожд. Ще стане страшна.

— Кой е този вожд, гражданино Робеспиер?

— Той е бившият маркиз дьо Лантенак, който сам се титулува бретонски принц.

Симурден махна с ръка.

— Познавам го — каза той. — Бил съм свещеник в дома му.

Той се замисли за миг и продължи:

— Той беше женкар, преди да стане военен.

— Като Бирон, който беше Лозюн — каза Дантон.

А Симурден замислено каза:

— Да, той е бивш човек на удоволствията. Трябва да е страшен.

— Ужасен — каза Робеспиер. — Опожарява селата, доубива ранените, избива пленниците, разстрелва жените.

— Жените?

— Да. Той е разстрелял между другото една майка на три деца. Не се знае какво е станало с децата. Освен това той е пълководец. Знае да води война.

— Наистина — отвърна Симурден. — Воювал е при Хановер. За него войниците казваха: „Ришельо 234отгоре, Лантенак отдолу“; Лантенак е бил истинският генерал. Попитайте за него Дюсо 235, вашия колега.

Робеспиер стоя замислен един миг, после диалогът между него и Симурден продължи.

— Е добре, гражданино Симурден, този човек сега е във Вандея.

— Откога?

— От три седмици.

— Трябва да се постави извън закона.

— Направено е.

— Трябва да се оцени главата му.

— Направено е.

— Трябва да се обещае много пари на този, който го залови.

— Направено е.

— Не в книжни пари.

— Направено е.

— В злато.

— Направено е.

— И трябва да се гилотинира.

— Ще бъде направено.

— От кого?

— От вас.