Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор Юго - Деветдесет и трета година» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Историческая проза, Культурология, Искусство и Дизайн, Философия, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Деветдесет и трета година: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Деветдесет и трета година»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г.

Деветдесет и трета година — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Деветдесет и трета година», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— От мене?

— Да, вие ще бъдете делегиран от Комитета на общественото спасение с пълни права.

— Приемам — каза Симурден.

Робеспиер беше бърз, когато избираше: качество на държавник. От папката, която бе пред него, той взе един бял лист, на горния край на който бе напечатано:

РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, ЕДИННА И НЕДЕЛИМА. КОМИТЕТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ.

Симурден продължи:

— Да, приемам. Страшилище срещу страшилище. Лантенак е жесток — и аз ще бъда. Война до смърт с този човек. Ще освободя републиката, ако е угодно на бога.

Спря се, после продължи:

— Аз съм свещеник; все едно, аз вярвам в бога.

— Бог е остарял — каза Дантон.

— Аз вярвам в бога — каза Симурден невъзмутимо.

Мрачният Робеспиер кимна одобрително с глава.

Симурден подзе:

— Към кого ще бъда делегиран?

Робеспиер отвърна:

— Към командуващия експедиционната колона, изпратена срещу Лантенак. Само че трябва да ви предупредя — той е благородник.

Дантон извика:

— Ето още нещо, на което се подигравам. Благородник? Ами после? Той е толкова благородник, колкото и свещеникът. Щом като е добър, той е прекрасен. Благородството е един предразсъдък; но не трябва да се тълкува нито като качество, нито като недостатък, да не бъдем нито против него, нито за него. Робеспиер, нима Сен-Жюст не е благородник? Флорел дьо Сен-Жюст, слава богу! Анахарсис Клоотс е барон. Нашият приятел Карл Хес 236, който не отсъствува на нито едно заседание на Клуба на корделиерите, е принц и брат на ландграфа, управляващ Хесен-Ротенбург. Монто 237, интимният приятел на Марат, е маркиз дьо Монто. В Революционния трибунал един от съдебните заседатели е свещеник — Вилат 238, а има и един съдебен заседател благородник — Льороа, маркиз дьо Монфлабер. И двамата са верни хора.

— Вие забравяте — добави Робеспиер — председателя на революционната комисия…

— Антонел 239?

— Който е маркиз Атонел — добави Робеспиер, — председателя на революционната комисия.

Дантон подзе:

— Благородник е този Дампиер, който при Конде падна убит за републиката, благородник е и Борепер 240, който предпочете да си пръсне черепа, отколкото да отвори на прусаците вратите на Вердюн.

— Всичко това не попречи — изръмжа Марат — един ден Кондорсе 241да каже: „братя Гракхи 242бяха благородници“, а Дантон да извика на Кондорсе: „Всички благородници са предатели, като се започне от Мирабо и се стигне до тебе.“

Внушителният глас на Симурден се извиси:

— Гражданино Дантон, гражданино Робеспиер, може би вие имате право, че им се доверявате, но народът не им вярва и не греши, като не им вярва. Когато един свещеник е натоварен да следи един благородник, отговорността е двойна и свещеникът трябва да бъде непреклонен.

— Разбира се — каза Робеспиер.

Симурден добави:

— И неумолим.

Робеспиер подзе:

— Хубаво казано, гражданино Симурден. Вие ще имате работа с един млад човек. Вие ще имате влияние над него, тъй като сте два пъти по-възрастен. Трябва да го направлявате, но и да го щадите. Изглежда, че той е талантлив воин, всички доклади свидетелствуват единодушно за това. Той командува войскова част, отделена от Рейнската армия, за да бъде изпратена във Вандея. Изтеглен е бил от границата, където се е проявявал с ум и с храброст. Той сериозно командува експедиционната колона. От петнадесет дни държи в шах този стар маркиз дьо Лантенак. Той го притиска и гони пред себе си. Накрай ще го изтласка до морето и там ще го катурне. Лантенак е хитър като стар генерал, а той е дързък като млад пълководец. Този млад човек има вече неприятели и завистници. Завижда му и генерал Лешел 243.

— Този Лешел — прекъсна го Дантон — иска да бъде генерал-аншеф! За него е съчинен следният каламбур: „На Лешел му трябва стълба, за да се качи върху Шарет.“ 244Но докато чака, Шарет го бие.

— И той не иска — продължи Робеспиер — никой друг освен него да бие Лантенак. За съжаление тия съперничества пречат на войната във Вандея. Лошо командувани герои — това са нашите войници. Простият хусарски капитан Шамбон влиза в Сомюр с тромпет, свирейки „ça ira“; той завзема Сомюр и е могъл да продължи и да завземе Шоле, но не е имал заповед и се спира. Трябва да се сменят всички командири във Вандея. Там раздробяват войсковите части, разпиляват силите; една раздробена армия е парализирана армия; като скала, превърната в прах. В лагера Параме има само палатки. Между Трегие и Динан има сто малки, излишни поста, с които би могло да се формира цяла дивизия, за да се защити цялото крайбрежие. Лешел, подкрепен от Парен, изтегли войските от северния бряг под предлог, че трябва да защити южния бряг, и по този начин отвори Франция за англичаните. Половин милион въстанали селяни и английски десант във Франция — това е планът на Лантенак. Младият командир на експедиционната колона е по петите на Лантенак, притиска го и го бие без разрешението на Лешел; впрочем Лешел му е началник; също така Лешел го злепоставя. Мненията за този млад човек са разделени. Лешел иска да бъде разстрелян. Прийор от Марна иска той да бъде произведен в чин генерал-адютант.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Деветдесет и трета година»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Деветдесет и трета година» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Деветдесет и трета година»

Обсуждение, отзывы о книге «Деветдесет и трета година» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x