Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— В четири часа — каза Симурден.

И те се разделиха.

Като се прибра у дома си, Марат предупреди Симон Еврар 247, че утре ще отиде в Конвента.

Ние се приближаваме до големия връх.

Ето Конвента.

Погледът се приковава в тази височина.

Нищо по-високо не се е появявало някога на хоризонта на хората.

Както има Хималаи, така има и Конвент.

Конвентът е може би кулминационната точка на историята.

Докато беше жив Конвентът, защото едно събрание наистина живее, никой не оценяваше неговото значение. На съвременниците убягваше тъкмо неговото величие; те бяха толкова изплашени, че не можеха да изпаднат във възторг. Всичко велико всява свещен ужас. Посредствените и хълмовете лесно предизвикват възторг; но това, което е много високо — геният, както и планината, събранието, както и шедьовърът, погледнати от много близко, ужасяват. Всеки връх изглежда преувеличение. Уморително е да се изкачваш. Задъхваш се при стръмнините, подхлъзваш се при наклоните, нараняваш се при грапавините, в които всъщност е красотата; разпенените потоци издават пропастите, облаците скриват върховете; изкачването плаши толкова, колкото и падането. Поради това ужасът надминава възторга. И човек изпитва това странно чувство — отвращение от великото. Той вижда пропастите, но не вижда възвишенията; той вижда чудовището, а не вижда чудото. Отначало така мислеха за Конвента. Конвентът бе разглеждан внимателно от късогледите, а той бе създаден, за да му се възхищават орлите.

Днес той е в перспектива и в безкрайното небе, в спокойната и трагична далечина очертава огромния профил на френската революция.

14 юли освободи.

10 август срази.

21 септември 248основа.

21 септември беше равноденствието, равновесието. Libra. Везната. Както отбелязва Ром, републиката бе провъзгласена под знака на Равенството и Справедливостта. Едно съзвездие я възвести.

Конвентът е първото въплъщение на народа. С Конвента се откри великата нова страница, с която започна днешното бъдеще.

Всяка идея има нужда от видима обвивка, всеки принцип има нужда от обиталище; църквата е бог между четири стени; за всяка догма трябва храм. Когато Конвентът се появи, веднага възникна въпросът къде да бъде настанен Конвентът.

Отначало заеха Манежа, после Тюилри. Там поставиха рамка, един декор, една огромна сива картина нарисувана от Давид, наредиха симетрично пейки, една квадратна трибуна, паралелни пиластри, цокли, наподобяващи пънове, дълги правоъгълни клетки, в които се трупаше народът и които наричаха обществени трибуни; поставиха един римски навес от плат, гръцки драперии и в тези правоъгълници, и в тези прави линии настаниха Конвента; в тази геометрическа фигура поставиха бурята. Върху трибуната нарисуваха със сива боя червения калпак. Роялистите започнаха да се присмиват на този сив червен калпак, на тази изкуствена зала, на този картонен паметник, на това светилище от каширан картон, на този пантеон от кал и плюнки. Колко скоро ще изчезне всичко това! Колоните бяха от дъги за бъчви, сводовете бяха от летви, барелефите бяха от кит, корнизите бяха от елово дърво, статуите бяха от гипс, мраморът беше нарисуван, стените бяха от платно — и в това временно помещение Франция сътвори вечното.

Стените на залата в Манежа, когато Конвентът заседаваше там, бяха целите покрити с афиши, каквито имаше навсякъде в Париж по време на завръщането от Варен 249. На един от тях се четеше: „Кралят се завръща. Бой с тояги за тоя, който ще го аплодира, бесилка за тоя, който ще го обиди.“ На друг: „Спокойно. Шапки на глава. Сега той ще се изправи пред своите съдии“. На друг: „Кралят считаше нацията за мишена. Дълго време той стреля, сега е ред на нацията да стреля.“ На друг: „Законът! Законът!“ Именно между тия стени Конвентът осъди Луи XVI.

Конвентът се настани на 10 май 1793 година в Тюилри, наречен тогава Национален дворец; заседателната зала заемаше цялото помещение между павилиона на Часовника, наречен павилион Единство, и павилиона Марзан, наречен павилион Свобода, а павилионът Флор се наричаше павилион Равенство. Централната стълба, дело на архитект Жан Бюлан, водеше до заседателната зала. Под първия етаж, предназначен за събранието, цялото приземие на двореца беше една дълга зала за охраната, задръстена от пирамиди за оръжие и походни легла на войници от всички родове, които караулеха около Конвента. Събранието имаше почетна стража, наречена „гренадирите на Конвента“.