Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Струва ми се, че този млад човек има големи качества — каза Симурден.

— Но има и един недостатък — прекъсна го Марат.

— Какъв? — попита Симурден.

— Милосърдие — каза Марат.

После Марат продължи:

— Твърд в боя, а мек след това. Отстъпва, прощава, прави благодеяния, закриля вярващите и монахините, спасява жените и дъщерите на аристократите, освобождава пленниците, пуска на свобода свещениците.

— Сериозна грешка — прошепна Симурден.

— Престъпление — каза Марат.

— Понякога — каза Дантон.

— Често — каза Робеспиер.

— Почти винаги — възрази Марат.

— Щом има работа с врагове на родината — винаги — каза Симурден.

Марат се обърна към Симурден.

— И какво ще направиш ти с един републикански вожд, ако той пусне на свобода един вожд на роялистите?

— Ще бъда на мнението на Лешел, ще заповядам да го разстрелят.

— Или да го гилотинират — каза Марат.

— По избор — каза Симурден.

Дантон започна да се смее.

— Обичам и едното, и другото.

— Тебе сигурно ще те сполети едното или другото — изръмжа Марат.

И погледът му от Дантон се отправи пак към Симурден.

— И така, гражданино Симурден, ако един републикански вожд започне да греши, ти ще заповядаш да му отрежат главата?

— В двадесет и четири часа.

— Е добре — продължи Марат, — аз споделям мнението на Робеспиер, трябва да се изпрати гражданинът Симурден като комисар, делегат на Комитета на общественото спасение, при командуващия експедиционната колона от крайбрежната армия. А как се казва този командир?

Робеспиер отговори:

— Той е един бивш, благородник.

И започна да прелиства папката.

— На свещеника да поверим охраната на благородника — каза Дантон. — Аз нямам доверие на един свещеник, когато е сам; аз нямам доверие на един благородник, когато е сам; но когато са заедно, не се страхувам от тях; единият надзирава другия и двамата се държат добре.

Възмущението на Симурден, което обикновено се изписваше по веждите му, сега бе силно подчертано, но, намирайки навярно забележката за правилна по същество, той не се обърна към Дантон, а само повиши строгия си глас:

— Ако републиканският командир, който ми се поверява, направи погрешна стъпка, ще получи смъртно наказание.

Робеспиер, без да вдигне очи от папката, каза:

— Ето името. Гражданино Симурден, командирът, върху когото ще имате пълни права, е бивш виконт, казва се Говен.

Симурден побледня.

— Говен! — извика той.

Марат забеляза бледността на Симурден.

— Виконт Говен! — повтори Симурден.

— Да — каза Робеспиер.

— И така? — каза Марат, втренчил поглед в Симурден.

Настъпи пауза. Марат подзе:

— Гражданино Симурден, при посочените от самия вас условия приемате ли длъжността комисар — делегат при командира Говен? Решено ли е?

— Решено е — отвърна Симурден.

И ставаше все по-бледен.

Робеспиер взе перото, което беше до него, написа със своя бавен и ясен почерк четири реда върху листа с надпис: КОМИТЕТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ, подписа се и подаде листа и перото на Дантон; Дантон подписа и Марат, който не изпускаше от очи мъртвешки бледото лице на Симурден, се подписа след Дантон.

Робеспиер, като взе отново листа, постави дата и го подаде на Симурден, който прочете:

„ГОДИНА II НА РЕПУБЛИКАТА

Пълни права се дават на гражданина Симурден, комисар-делегат на Комитета на общественото спасение при гражданина Говен, командир на експедиционната колона от бреговата армия.

И под подписите: „28 юни 1793 година“.

Революционният календар, наречен граждански календар, не беше още в сила по това време, той бе приет от Конвента, по предложение на Ром, едва на 5 октомври 1793 година.

Докато Симурден четеше, Марат го гледаше.

Марат каза полугласно, сякаш говореше на себе си:

— Ще трябва всичко това да се узакони с декрет от Конвента или със специално решение на Комитета на общественото спасение. Остава още нещо да се направи.

— Гражданино Симурден, къде живеете? — попита Робеспиер.

— В Търговския дом.

— Виж ти, и аз там — каза Дантон, — вие сте ми съсед.

Робеспиер подзе:

— Няма нито минута за губене. Утре вие ще получите оформена вашата заповед, подписана от всички членове на Комитета на общественото спасение. Това ще бъде едно потвърждение на заповедта, която ви акредитира специално при нашите представители Филипо 245, Прийор от Марна, Льокоантр, Алкие 246и другите. Ние добре ви познаваме. Вашите права са неограничени. Вие можете да направите Говен генерал или да го изпратите на ешафода. Вие ще получите заповедта си утре в три часа. Кога ще заминете?