Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Робеспиер го прекъсна. Гласът му звучеше още по-спокойно от гласа на Марат.

— А вашият, Марат, вашият портрет е по всички водосточни тръби.

Те продължиха разговора с такъв бавен глас, който не само подсилваше язвителността на репликите и на въпросите и отговорите, но и прибавяше някаква ирония в заплахата.

— Робеспиер, вие сте нарекли „донкихотовци на човешкия род“ тия, които искат събарянето на кралските тронове.

— А вие, Марат, след 4 август 210, в брой 559 на вашия „Приятел на народа“, о, добре е, че съм запомнил цифрата, вие бяхте поискали да се върнат титлите на благородниците. Бяхте казали: „Херцогът винаги си е херцог.“

— Робеспиер, на заседанието на 7 декември вие защитихте госпожа Ролан 211срещу Виар.

— Така, както моят брат ви защити, Марат, когато ви нападнаха в Якобинския клуб. Какво доказва това? Нищо.

— Робеспиер, известен е и кабинетът в Тюилри, където вие сте казали на Гара: „Уморен съм от революцията.“

— Марат, именно тук, в тази кръчма, на 29 октомври вие сте целунали Барбару.

— Робеспиер, вие сте казали на Бюзо: „Какво е това републиката?“

— Марат, в тази именно кръчма вие сте били поканили на закуска марсилци, по трима души от всяка дружина.

— Робеспиер, вие сте си взели за охрана един мъжага от халите, въоръжен с тояга.

— А вие, Марат, в навечерието на 19 август сте поискали от Бюзо да ви помогне да избягате в Марсилия, преоблечен като жокей.

— По време на правосъдието през септември 212вие се бяхте скрили, Робеспиер.

— А вие, Марат, се показвахте.

— Робеспиер, вие сте хвърлили на земята червения калпак.

— Да, понеже един изменник го носеше. Това, което украсява Дюмурие, осквернява Робеспиер.

— Робеспиер, вие сте отказали да се забули с покривало главата на Луи XVI, когато са минавали войници от Шатовийо.

— Направих нещо повече от покриване на главата — отрязах я.

Дантон се намеси, но намесата му бе като масло в огъня.

— Робеспиер, Марат — каза той, — успокойте се.

Марат не обичаше да бъде назоваван втори. Той се обърна.

— Защо се намесва Дантон? — каза той.

Дантон скочи.

— Защо се намесвам ли? Защото не трябва да има братоубийство; защото не трябва да има борба между двама човека, които служат на народа; защото не ни ли стига войната с чужденеца, не ни ли стига гражданската война, та да водим и домашна война; защото аз съм извършил революцията и защото не желая да бъде провалена. Ето затова се намесвам.

Марат отвърна, без да повишава глас:

— Намесете се, за да отчетете вашите сметки.

— Моите сметки ли! — извика Дантон. — Идете да ги потърсите в Аргонските дефилета, в освободената Шампан, в покорената Белгия, в армиите, в които аз вече четири пъти излагах гърдите си на картеч! Идете да ги потърсите на Площада на революцията, на ешафода от 21 януари 213, на поваления трон, на гилотината, тази вдовица…

Марат прекъсна Дантон:

— Гилотината е девственица; върху нея лягат, но не я оплождат.

— Вие откъде знаете? — възрази Дантон. — Ще я оплодя аз.

— Ще видим — каза Марат.

И се усмихна.

Дантон забеляза тази усмивка.

— Марат — извика той, — вие сте човек, който живее скрито, а пък аз съм човек, който живее под открито небе и на дневна светлина. Аз мразя влечугите. Съвсем не ми отива да бъда мокрица. Вие живеете в мазе; аз живея на улицата. Вие не общувате с никого; а пък мене всеки минувач може да ме види и да ми говори.

— Хубавецо, не искате ли да дойдете при мене? — изръмжа Марат.

И като престана да се усмихва, той продължи да говори с категоричен тон:

— Дантон, дайте сметка за тридесет и три хиляди екю в звонкови монети, които Монморен 214ви е броил от името на краля под форма на обезщетение за вашата длъжност като прокурор в Шатре.

— Аз участвувах на 14 юли 215 — каза високомерно Дантон.

— А мебелният склад? И диамантите от короната?

— Аз участвувах на 6 октомври 216.

— А кражбите на вашия двойник Лакроа в Белгия?

— Аз участвувах на 20 юни 217.

— А заемите, направени от госпожа Монтансие?

— Аз вдигах народа при завръщането на краля от Варен.

— Ами залата на Операта, построена с дадени от вас пари?

— Аз въоръжих парижките секции.

— Ами стоте хиляди ливри от тайните фондове на министерството на правосъдието?

— Аз извърших 10 август.

— Ами тайно изразходваните от Конвента два милиона, от които вие сте взели едната четвърт?

— Аз спрях похода на врага и преградих пътя на съюзените крале.

— Проститутка! — каза Марат.