Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Как не! — каза Дантон.

Робеспиер гледаше внимателно картата.

— Необходимо е — извика рязко Марат — да има диктатор. Робеспиер, вие знаете, че искам да има диктатор.

Робеспиер вдигна глава.

— Зная, Марат, вие или аз.

— Аз или вие — каза Марат.

Дантон изръмжа през зъби:

— Диктатура? Опитайте де!

Марат видя как Дантон сви вежди.

— Ето какво — подзе той. — Да направим едно последно усилие. Нека да се спогодим. Положението го изисква. Нали се бяхме споразумели за 31 май? 196Въпросът за единството е много по-сериозен от жирондизма, който е дребен въпрос. Има известна истина в това, което вие казвате, но истината, цялата истина, истинската истина е това, което аз казвам. На юг федерализмът; на запад роялизмът; в Париж дуелът между Конвента и Комуната; на границите отстъплението на Кюстин и измяната на Дюмурие. Какво означава всичко това? Разногласие. Какво ни трябва? Единство. Там е спасението, но да избързаме. Париж трябва да поеме управлението на революцията. Ако загубим един час, вандейците утре могат да влязат в Орлеан, а прусаците в Париж. В това аз съм съгласен с вас, Дантон, приемам и вашето мнение, Робеспиер. Нека бъде така. Обаче заключението е диктатура. Да установим диктатура, ние тримата представляваме революцията. Ние сме трите глави на Цербера 197. От тия три глави едната говори — това сте вие, Робеспиер; другата реве — това сте вие, Дантон…

— Другата хапе — каза Дантон, — това сте вие, Марат.

— И трите хапят — каза Робеспиер.

Настъпи мълчание. После диалогът, придружен с тревожни трусове, започна отново.

— Слушайте, Марат, преди да се венчаят, хората трябва да се опознаят. Как успяхте да узнаете думите, които съм казал вчера на Сен-Жюст?

— Това си е моя работа, Робеспиер.

— Марат!

— Мой дълг е да зная всичко и моя работа е да се осведомявам.

— Марат!

— Аз обичам да зная.

— Марат!

— Робеспиер, аз зная какво казвате на Сен-Жюст, както зная какво казва Дантон на Лакроа 198; както зная какво става на кея Театен, в дома на Лабриф, свърталище, където се събират нимфите на емиграцията; както зная какво става в къщата на Тил, близо до Гонес, която е на Валмеранж, бившия началник на пощите, където преди ходеха Мори 199и Казалес 200, където после ходеха Сиейес 201и Вернийо 202и където сега веднъж в седмицата ходи и някой друг.

Произнасяйки думите „някой друг“, Марат погледна Дантон.

Дантон извика:

— Ако имах за пет пари власт, щеше да стане страшно.

Марат продължи:

— Аз зная какво казвате вие, Робеспиер, както зная какво ставаше в кулата Тампл, когато угояваха там Луи XVI, а също така че само през месец септември вълкът, вълчицата и вълчетата са изяли осемдесет и шест кошници праскови. В същото това време народът гладуваше. Зная това, както зная, че Ролан бил скрит в едно жилище в заден двор на улица „Харп“; както зная, че шестстотин от копията, използувани на 14 юли, са били изпратени от Фор, железаря на Орлеанския херцог; както зная какво се върши у госпожа Сент-Илер, любовницата на Сийри 203; в дните на баловете самият старец Сийри търка с креда паркета в жълтия салон на улица „Ньоф-де-Матюрен“; Бюзо 204и Керсен там са обядвали. Саладен 205също е обядвал там на двадесет и седми. И с кого мислите, Робеспиер? С вашия приятел Лазурс 206.

— Празни приказки — измърмори Робеспиер. — Лазурс не ми е приятел.

И после добави замислено:

— А докато ние чакаме, в Лондон осемнадесет фабрики произвеждат фалшиви книжни пари.

Марат продължи със спокоен, но леко разтреперан глас, който беше страшен:

— Вие сте фракцията на властвуващите. Да, аз зная всичко, въпреки че Сен-Жюст нарича това „държавно мълчание“…

С повишен глас Марат подчерта последните думи, погледна Робеспиер и продължи:

— Зная какво се говори на вашата маса в дните, когато Льоба 207кани Давид на ядене, приготвено от неговата годеница Елизабет Дюпле, вашата бъдеща балдъза, Робеспиер. Аз съм огромното око на народа и гледам от дъното на моето мазе. Да, аз гледам, да, аз слушам, да, аз зная. Малките неща ви задоволяват. Вие се възхищавате един от друг. Робеспиер се перчи пред своята госпожа дьо Шалабр, дъщеря на онзи маркиз дьо Шалабр, който игра вист с Луи XV в навечерието на екзекутирането на Дамиен 208. Да, някой вири високо глава. Сен-Жюст живее с вратовръзката си. Льожандр 209е изискан; нов редингот и бяла жилетка и жабо, за да забрави, че е носил престилка. Робеспиер си въобразява, че историята ще иска да знае, че е носил маслинен редингот в Учредителното събрание, а е бил облечен в небесносини дрехи в Конвента. По всички стени на стаята му е окачен неговият портрет…