Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Първият от тия мъже се казваше Робеспиер, вторият — Дантон 142, третият — Марат.

Бяха сами в тази стая. Пред Дантон имаше прашна бутилка с вино и чаша, напомняща бирената халба на Лютер 143, пред Марат — чаша с кафе, пред Робеспиер — книжа.

До книжата се виждаше една от ония тежки, кръгли и набраздени оловни мастилници, за които си спомнят хората, които са били ученици в началото на този век. До нея имаше писалка. Върху книжата лежеше голям меден печат, точно копие на Бастилията, на който се четеше надпис: „Palloy fecit“ 144.

Картата на Франция бе разгъната по средата на масата.

Отвън на вратата стоеше кучето-пазач на Марат, онзи Лоран Бас, посредникът от номер 18 на улица „Корделиери“, който на 13 юли, приблизително петнадесет дни след 28 юни, трябваше да прасне със стол по главата една жена на име Шарлот Корде 145, която в този момент се намираше в Кан и възнамеряваше нещо. Лоран Бас имаше и за задача да носи коректурите на „Приятел на народа“. Тази вечер, доведен от господаря си в кафенето на улица „Паун“, на него му бе заповядано да държи затворена вратата на стаята, в която бяха Марат, Дантон и Робеспиер, и да не пуска никого, освен хора от Комитета на общественото спасение 146, от Комуната или от Епископата.

Робеспиер не искаше да затваря вратата за Сен-Жюст, Дантон не искаше да я затваря за Паш, Марат не искаше да я затваря за Гусман.

Съвещанието продължаваше отдавна. Трябваше да разгледат поставените на масата книжа, които Робеспиер бе прочел. Гласовете започнаха да се повишават. Нещо като ярост ръмжеше между тия трима мъже. От време на време навън достигаха словесни избухвания. В тази епоха обичаят да се издигат на улицата трибуни беше дал правото хората да се ослушват. Това бе и времето, когато писарят Фабрициус Пари гледаше през дупката на ключалката какво прави Комитетът на общественото спасение. Нека между другото отбележим, че това не беше излишно, защото именно този Пари бе предупредил Дантон в нощта на 30 срещу 31 март 1794 година. Лоран Бас бе долепил ухото си на вратата на задната стая, в която бяха Дантон, Марат и Робеспиер. Лоран Бас служеше на Марат, но беше от Епископата.

Дантон бе станал; беше рязко дръпнал стола си назад.

— Слушайте — извика той. — Има само един спешен въпрос — републиката в опасност. Сега най-важното е да се спаси Франция от врага. За тази цел всички средства са добри. Всички! Всички! Всички! Когато съм застрашен от всички опасности, аз прибягвам до всички средства, а когато се опасявам от всичко, аз нападам всичко. Мисълта ми е лъвица. Никакви полумерки. Никакво целомъдрие в революцията. Немезида 147не прощава на никого. Нека бъдем страшни и полезни. Нима слонът гледа къде слага крака си? Да смажем врага.

Робеспиер отвърна кротко:

— И аз искам.

И добави:

— Въпросът е да се знае къде е врагът.

— Той е навън и аз го изгоних — каза Дантон.

— Той е вътре и аз го следя — каза Робеспиер.

— И пак ще го гоня — подзе Дантон.

— Не се гони вътрешен враг.

— А какво се прави?

— Унищожава се.

— Съгласен — каза Дантон.

И после добави:

— Казвам ви, че е навън, Робеспиер.

— Дантон, казвам ви, че е вътре.

— Робеспиер, той е на границата.

— Дантон, той е във Вандея.

— Успокойте се — каза един трети глас, — той е навсякъде; и вие сте загубени.

Говореше Марат.

Робеспиер погледна Марат и спокойно продължи:

— Стига общи приказки. Аз уточнявам. Ето фактите.

— Педант! — изръмжа Марат.

Робеспиер постави ръка върху разтворените книжа пред него и продължи:

— Току-що ви прочетох телеграмите на Прийор от Марна. Току-що ви съобщих сведенията, дадени от онзи Желамбр. Слушайте, Дантон, външната война е нищо, гражданската война е всичко. Външната война е драскотина по лакътя; гражданската война е язва, която разяжда черния дроб. От всичко, което ви прочетох, може да се заключи: Вандея, която до тези дни беше разкъсана между много вождове, в момента се обединява. Отсега нататък ще има един-единствен вожд…

— Главен разбойник — прошепна Дантон.

— Той е човекът — продължи Робеспиер, — който е слязъл на брега близо до Понторсон на 2 юни. Вие разбрахте какъв е. Забележете, че неговото слизане на брега съвпада с арестуването на нашите представители — Прийор в Кот-д’Ор и Ром 148в Байо от тази предателска околия Калвадос в един и същ ден — 2 юни.

— И прехвърлянето им в замъка в Кан — каза Дантон.

Робеспиер подзе:

— Продължавам да резюмирам телеграмите. Горската война се организира в голям мащаб. В същото време се подготвя английски десант; вандейци и англичани — все едно Бретан и Британия. Туземците от Финистер говорят същия език като диваците от Корнуъл. Аз ви показах заловеното писмо на Пюизе 149, в което се казва: „ако се раздадат двадесет хиляди червени униформи на бунтовниците, ще се надигнат сто хиляди“. Когато всички селяни въстанат, тогава ще се извърши английският десант. Ето плана, следете го на картата.