Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Старецът мълча известно време.

— Явно ти се лъжеш; ако имаше такъв секрет, аз щях да го зная.

— Ваша светлост, аз не се лъжа. Има един камък, който се върти.

— Ах, така ли! Вие, селяните, вярвате в камъни, които се въртят, в камъни, които пеят, в камъни, които ходят вечер да пият вода в съседния извор. Измислици.

— Ама понеже аз съм въртял камъка…

— Както другите са го слушали да пее. Драги мой, Тург е сигурна и здрава крепост, която лесно се защищава; но наивно е да се разчита на подземен път за спасение.

— Но, ваша светлост…

Старецът вдигна рамене.

— Да не губим време, нека да говорим за нашите работи.

Този категоричен тон прекрати настойчивостта на Халмало.

Старецът подзе:

— По-нататък. Слушай. От Ружфьо ще отидеш в гората Моншеврие, където е Бенедисите, който е вожд на Дванадесетте. Той също е добър. Чете си молитвата, докато заповядва да разстрелват хората. Във войната човек не е чувствителен. От Моншеврие ще отидеш…

Той сам се прекъсна:

— Забравих парите.

Той извади от джоба си и сложи в ръката на Халмало една кесия и един портфейл.

— В този портфейл има тридесет хиляди франка в банкноти, нещо около три ливри и десет су; трябва да ти кажа, че тия банкноти са фалшиви, но истинските имат точно тази стойност; а в тази кесия, внимавай, има сто луидора. Давам ти всичко, което имам. Тук аз нямам нужда от нищо. Всъщност по-добре е да не намерят пари у мене. Продължавам. От Моншеврие ще отидеш в Антрен, където ще видиш господин дьо Фроте 69; от Антрен — в Жюпелиер, където ще видиш господин дьо Рошкот 70; от Жюпелиер — в Ноари, където ще видиш абата Бодуен. Ще запомниш ли всичко това?

— Като „Отче наш“.

— Ще видиш господин Дюбоа-Ги в Сен-Брис-ан-Когл, господин дьо Тюрпен — в Моран, който е укрепен град, а принц дьо Талмон — в Шато-Гонтие.

— Дали един принц ще говори с мене?

— Щом аз говоря.

Халмало свали шапката си.

— Всички ще те посрещнат добре, като видят тази лилия на кралицата. Не забравяй, че ще трябва да ходиш в места, където живеят горяни и селяни. Ще се дегизираш. Това е лесно. Тия републиканци са толкова глупави, че със сини дрехи, с триъгълна шапка и с трицветна кокарда можеш да преминаваш навсякъде. Нямат вече полкове, нямат униформи, войсковите части нямат номера; всеки се облича, както си иска. Ще отидеш в Сен-Мерве. Там ще видиш Голие, наречен Големия Пиер. Ще отидеш в кантона Парне, където са хората с черните лица. В пушките си те слагат пясък и два пъти повече барут, за да гърмят по-силно; добре правят; кажи им най-вече да убиват, да убиват, да убиват. Ще отидеш в лагера „Черната крава“, който се намира на една височина сред гората Шарни, после в лагера „Овес“, после в „Зеления лагер“, после в лагера „Мравките“. Ще отидеш в Гран-Бордаж, наречен още О-дю-Пре, където живее една вдовица, чиято дъщеря е омъжена за Третон, наречен Англичанина. Гран-Бордаж е в енорията на Келен. Ще посетиш Епиньо-льо-Шеврьой, Силе-льо-Гиом, Паран и всички хора, които са във всички тия гори. Ти ще имаш приятели и ще ги изпратиш на границата на Горен и Долен Мен; ще видиш Жан Третон в енорията Веж, Сан-Регре в Биньон, Шамбор в Боншан, братя Корбен в Мезонсел и Пти-Сан-Пьор в Сен-Жан-сюр-Ерв. Този същият се нарича още Бурдоазо. Като направиш всичко това и навсякъде предадеш паролата „Въставайте! Никаква пощада!“, ще се присъединиш към великата армия, армията на католиците и на краля, където и да се намира тя. Ще се видиш с господата д’Елбе, дьо Лескюр, дьо Ларошжаклен — изобщо с вождовете, които ще бъдат тогава живи. Ти ще им покажеш моята командирска джувка. Те ще разберат. Ти си обикновен матрос, но Катлино пък е обикновен каруцар. От мое име ще им кажеш следното: време е да се започнат едновременно и двете войни — голямата и малката. Голямата война вдига повече шум, малката иска повече работа. Сега войната на Вандея е добра, а Шуанерията 71е ужасна; но в гражданската война ужасното е по-добро. Хубавото в една война се преценява по количеството на злото, което причинява.

Той помълча.

— Халмало, аз ти казвам всичко това. Ти не разбираш думите, но ти разбираш нещата. Аз повярвах в тебе, когато те видях как управляваш лодката; ти не разбираш от геометрия, но ти правиш изумителни морски маневри; който знае да управлява лодка, може да ръководи въстание; по начина, по който ти се справи с морето, аз се убедих, че ще се справиш добре с всички мои поръчения. Аз продължавам. Значи, ти ще предадеш на вождовете моите думи приблизително, както можеш, и пак ще бъде добре. Аз предпочитам да водя война в горите, отколкото война в полетата; не държа да построя сто хиляди селяни под картеча на сините войници и артилерията на господин Карно 72, за по-малко от месец аз ще имам петстотин хиляди убийци на позиция в горите. Републиканската армия е моят дивеч. Да бракониерствуваш значи да воюваш. Аз съм стратег на войната в гъстите гори. Ето че казах още една дума, която ти няма да разбереш, все едно, разбери обаче това: никаква пощада и засади навсякъде! Искам да се бият като шуаните, а не като вандейците. Ти ще прибавиш, че англичаните са с нас. Да притиснем републиката между два огъня. Европа ни подпомага. Да ликвидираме тая революция. Кралете са й обявили война на кралствата, а ние — война на енориите. Това ще кажеш. Разбра ли?