Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Нищо.

— Добре. Сега внимавай. По колко левги на ден можеш да изминаваш?

— Десет, петнадесет, седемнадесет, двадесет, ако трябва.

— Ще трябва. Не изпускай нито дума от това, което ще ти кажа. Ще отидеш в гората Сент-Обен.

— Близо до Ламбал?

— Да. Край пътя между Сен-Рийол и Пледелиак има един голям кестен. Ще се спреш там. Няма да видиш никого.

— Все пак ще има някой. Зная аз.

— Ще дадеш сигнал. Знаеш ли как?

Халмало изду бузи, обърна се към морето и се чу „уху-уху“ като вик на кукумявка.

Звукът сякаш идваше от дълбините на нощта; беше сходен и зловещ.

— Добре — каза старецът. — Бива те.

Той подаде на Халмало джувката от зелена коприна.

— Ето моята командирска кокарда. Вземи я. Налага се още никой да не знае моето име. Но това стига. Лилията е бродирана от госпожа кралицата в затвора „Тампл“.

Халмало коленичи с един крак. Пое с трепет джувката с лилията, поднесе я към устните си, но се спря, изплашен от тази целувка.

— Мога ли? — попита той.

— Да, тъй като целуваш разпятието.

Халмало целуна лилията.

— Стани — каза старецът.

Халмало се изправи и пъхна джувката в пазвата си.

Старецът продължи:

— Слушай добре това, което ще ти кажа. Ето заповедта: „Въставайте. Никаква пощада“. Значи, в окрайнината на гората Сент-Обен ще дадеш сигнала. Три пъти. На третия път ще видиш един човек да излиза от земята.

— От една дупка под дърветата. Зная.

— Този човек е Планшено, когото наричат още Кралското сърце. Ти ще му покажеш тази джувка. Той ще разбере. После ще отидеш по който път си избереш в гората Астиле. Там ще намериш един кривокрак човек, наречен Мускетон, който не проявява милост към никого. Ти ще му кажеш, че аз го обичам и че трябва да вдигне на крак всичките си енории. После ще отидеш в гората Куесбон, която е на една левга от Плойормел. Пак ще извикаш като кукумявка; един човек ще излезе от дупка; това е господин Тюолт, сенешал 64на Плойормел, който беше член на така нареченото Учредително събрание 65, но наш съмишленик. Ще му кажеш да въоръжи замъка Куесбон, който е на маркиз дьо Гер, сега емигрант. Местността е подходяща — ровове, малки горички, неравен терен. Господин Тюолт е честен и умен човек. После ще отидеш в Сент-Уан-ле-Тоа и ще разговаряш с Жан Шуан 66, който за мене е истинският вожд. Ще отидеш после в гората Вил-Англоз, там ще видиш Гите, когото наричат Сен-Мартен, ще му кажеш зорко да следи някой си Курменил, който е зет на стария Гупил дьо Префелн 67и който оглавяваше якобинците в Аржентан. Запомни добре всичко. Не записвам нищо, защото не трябва да се пише нищо. Ларуари бе написал един списък и всичко се провали. После ще отидеш в гората Ружфьо, където е Миелет, който прескача овразите, като се опира на дълъг прът.

— Ние наричаме пръта мартак.

— Знаеш ли да си служиш с него?

— Нямаше да зная, ако не бях бретонец и не бях селянин! Мартакът е наш приятел. Той подсилва ръцете ни и удължава краката ни.

— Значи, прави по-дребен неприятеля и съкращава пътя. Хубаво оръжие.

— Веднъж с моя мартак отблъснах трима ченгета, които бяха със саби.

— Кога това?

— Преди десет години.

— По времето на краля?

— Ами да.

— Срещу кого?

— Бога ми, не зная. Тогава бях контрабандист на сол.

— Добре.

— Тогава наричахме това война срещу данъците върху солта. Данъците и кралят едно и също ли са?

— Да. Не. Но не е необходимо да разбираш тия работи.

— Прощавайте, ваша светлост, че ви зададох този въпрос.

— Нека продължим. Познаваш ли Тург?

— Да, познавам Тург. Оттам съм.

— Как?

— Да, тъй като съм от Паринье.

— Наистина Тург е близо до Паринье.

— Как да не зная Тург! Големият кръгъл замък, замъкът на семейството на моите господари! Има грамадна желязна порта, която разделя новата сграда от старата и която дори топ не би могъл да разбие. В новата сграда е знаменитата книга за свети Вартоломей 68, която всички ходят да гледат от любопитство. Има жаби в тревата. Като малък аз съм си играл много с тия жаби. Ами подземния тунел! Зная го аз. Може би никой друг освен мене не го знае.

— Какъв подземен тунел? Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Служел е някога, по времето, когато Тург бил обсаден. Хората от замъка могли да търсят спасение навън, като минавали през един подземен тунел, който извеждал в гората.

— Наистина има подземен тунел от такъв род в замъка Жюпелиер, и в замъка Хюнодей, и в кулата Шампеон; но няма нищо подобно в Тург.

— Така да е, ваша светлост. Аз не познавам тия тунели, за които говори ваша светлост. Аз познавам само този в Тург, защото съм от този край. А освен това само аз зная за този тунел. За него не се говореше. Беше забранено, защото този тунел по време на войната бил използуван от господин дьо Роан. Моят баща знаеше секрета и ми го показа. Аз зная секрета за влизане и секрета за излизане. Ако съм в гората, мога да отида в кулата, ако пък съм в кулата, мога да отида в гората, без някой да ме види. А когато неприятелят влезе — няма никого. Те това е Тург. О, зная я аз!