Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Докато старецът, прав, с глас, по-висок от шума на морето, произнасяше тия думи, клатушканията на вълните го поставяха ту в сянка, ту в светлина; матросът бе пребледнял; едри капки пот се стичаха от челото му; трепереше като лист; от време на време целуваше молитвената си броеница; когато старецът престана да говори, той хвърли пистолета си и падна на колене.

— Милост, господарю, простете ми! — извика той. — Вие говорите като добрия господ бог. Аз сгреших. Моят брат е сгрешил. Ще направя всичко, за да изкупя престъплението му. Разполагайте с мене. Заповядвайте ми. Аз ще се подчинявам.

— Прощавам ти — каза старецът.

Провизиите, които бяха в лодката, не бяха излишни.

Двамата бегълци, принудени дълго да обикалят, стигнаха брега след тридесет и шест часа. Прекараха една нощ в морето; но тази нощ бе хубава и с много светла луна за хора, които искаха да се спасят.

Те трябваше най-напред да се отдалечат от Франция и да навлязат в открито море към Джърси.

Те чуха последния залп на разбитата корвета, както се чува последният рев на лъва, който ловците убиват в гората. После в морето настъпи тишина.

Тази корвета „Клеймор“ загина по същия начин, както корабът „Отмъстител“, но не се прослави. Не може да бъдеш герой, когато се сражаваш против родината си.

Халмало беше изумителен моряк. Със своята сръчност и съобразителност той извърши чудеса; истински подвиг бе пътят, който той направи през скалите и вълните под носа на неприятеля. Вятърът бе стихнал и морето беше благоприятно.

Халмало избягна скалите Ко де Минкие, заобиколи Шосе-о-Бьоф и, за да си отпочине няколко часа, се спря в малкия циркус, образуван на север в плитките морски води; след това, връщайки се на юг, намери начин да мине между Гранвил и островите Шоси, без да бъде забелязан от постовете нито на Шоси, нито на Гранвил. Така той достигна залива Сен-Мишел — много смела постъпка, тъй като заливът се намираше близо до Канкал, където хвърляше котва ескадрата от кръстосвачи.

Вечерта на втория ден, приблизително един час преди залез-слънце, той остави зад гърба си връх Сен-Мишел и спря лодката на един песъчлив бряг, винаги безлюден, защото е опасен; там можеше да се заседне.

За щастие имаше прилив.

Халмало избута лодката колкото можа по-напред, опипа пясъка, намери, че е устойчив, заби лодката в него и скочи на брега.

След него и старецът излезе от лодката и огледа хоризонта.

— Ваша светлост — каза Халмало, — намираме се при устието на Куенон. Ето вляво Бовоар, а вдясно Хюин. Камбанарията пред нас е на Ардевон.

Старецът се наведе в лодката, взе един сухар, сложи го в джоба си и каза на Халмало:

— Вземи остатъка.

Халмало постави в торбата с останалите сухари остатъка от месото и метна торбата на рамото си. После каза:

— Ваша светлост, трябва ли да ви водя или да ви следвам?

— Нито едното, нито другото.

Халмало учудено погледна стареца.

Старецът продължи:

— Халмало, ние ще се разделим. Двама души са нищо. Или хиляди, или сам.

Той млъкна, извади от един от джобовете си джувка от зелена коприна, приличаща много на кокарда, в средата на която бе избродирана златна лилия. Той попита:

— Знаеш ли да четеш?

— Не.

— По-добре. Четенето пречи на човека. Имаш ли добра памет?

— Да.

— Това е хубаво. Слушай, Халмало. Ти ще тръгнеш надясно, а аз наляво. Аз ще отида към Фужер, а ти към Базуж. Носи торбата така, че да приличаш на селянин. Скрий оръжието си. Отрежи си една тояга в гората. Върви из ръжта, сега тя е висока. Крий се зад оградите. Прескачай плетищата, за да прекосяваш нивите. Движи се далеч от хората. Избягвай пътищата и мостовете. Не влизай в Понторсон. Ах, трябва да преминеш през Куенон! Как ще я минеш?

— С плуване.

— Добре. Но има един брод. Знаеш ли къде е?

— Между Ансей и Вийо-Виел.

— Добре. Ти наистина си от този край.

— Но настъпва нощта. Къде ще спи ваша светлост?

— Това е моя грижа. Ами ти къде ще спиш?

— Ще си направя постелка от мъх. Преди да стана моряк, аз бях селянин.

— Хвърли моряшката си шапка — тя ще те издаде. Лесно ще намериш някъде селска шапка.

— О, една капела ще намеря навсякъде. Първият срещнат рибар ще ми продаде своята.

— Добре. Сега слушай. Познаваш ли горите?

— Всичките.

— В целия край?

— От Ноармутие до Лавал.

— Знаеш ли имената им?

— Зная горите, зная имената им, зная всичко.

— Няма ли да забравиш нещо?