Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— А ние имаме само девет оръдия — прошепна капитанът.

Боабертло насочи далекогледа си към хоризонта. Ескадрата продължаваше бавно да се приближава.

Каронадите имат предимството, че могат да се обслужват само от трима души; но техен недостатък е, че стрелбата им не е толкова далечна и толкова точна като на обикновените оръдия. Така че трябваше да се изчака ескадрата да се доближи до обсега на каронадата.

Капитанът даде заповедите си с тих глас. Настъпи тишина в кораба. Не звъниха бойна тревога, но всички се подготвяха. Корветата не беше годна за бой нито срещу хората, нито срещу вълните. Направиха всичко възможно с тази останка от боен кораб. Близо до мостчето между предната и задната палуба струпаха запасните въжета и кабели, за да укрепват при нужда мачтите. Подредиха пункта за ранени. По тогавашния морски обичай на палубата правеха с дебело платнище защитен заслон, който предпазваше от куршуми, но не и от гюллета. Донесоха и уреда за проверка на калибъра, макар че беше малко късно да се проверяват калибрите, но нали не бяха предвидили толкова премеждия. Всеки матрос получи по една паласка и постави на колана си чифт пистолети и кама. Сгънаха койките; насочиха артилерията; заредиха пушките; подредиха по местата им брадвите и канджите; поставиха в ред складовете за зарядните торбички и складовете за гюллета; отвориха барутния склад. Всеки зае мястото си. Всичко се извърши мълчаливо като в стая на умиращ. Бързо и мрачно.

После закотвиха корветата. Тя имаше шест котви като фрегатите. Хвърлиха и шестте; голямата котва отпред, стоп-котвата отзад, едната от малките котви на страната откъм открито море, другата към подводните скали, в дясната страна втората голяма котва, а вляво — запасната котва.

Деветте оцелели каронади бяха разположени като батарея — всички в една страна, към неприятеля.

Ескадрата също така мълчаливо беше извършила подготовката си. Осемте съда образуваха сега полукръг, в средата на чиято хорда попадаше рифът Минкие. Корветата „Клеймор“, затворена в този полукръг и освен това прикована от собствените си котви, опираше гръб на подводната скала, тоест на корабокрушението.

Това приличаше на хайка около глиган, която не лае, но показва зъби.

Изглежда, и едната, и другата страна се изчакваха.

Артилеристите на „Клеймор“ бяха при оръдията си.

Боабертло каза на Лавийовил:

— Държа аз да започна огъня.

— Прищявка на кокетка — каза Лавийовил.

Пътникът не бе напуснал палубата, а равнодушно наблюдаваше всичко.

Боабертло се приближи до него.

— Господине — каза му той, — приготовленията привършиха. Сега сме приковани към нашия гроб, от който няма да се спасим. Пленници сме или на ескадрата, или на рифа. Да се предадем на неприятеля, или да загинем в подводните скали — друг изход нямаме. Остава ни само една възможност — да умрем. По-добре е да се бием, отколкото да претърпим корабокрушение. Аз искам да бъда застрелян вместо да се удавя; ако трябва да умра, предпочитам огъня пред водата. Да умрем — това е наша работа, но не ваша. Вие сте човекът, избран от принцовете, вие имате великата мисия да ръководите войната във Вандея. Без вас може би монархията ще загине; значи, вие трябва да живеете. В името на нашата чест ние трябва да останем тук, а ваш дълг е да се разделите с нас. Вие, господин генерал, трябва да напуснете кораба. Ще ви дам човек и лодка. Възможно е да се стигне брегът по околен път. Още не се е съвсем развиделило, вълните са високи, морето е тъмно, ще успеете да се измъкнете. Има случаи, при които бягството е равносилно на победа.

Старецът направи важно одобрителен знак с глава.

Граф дю Боабертло повиши глас:

— Войници и матроси! — извика той.

Навред в кораба хората се спряха и обърнаха лица към капитана.

Той продължи:

— Човекът, който е между нас, представлява краля. Той ни е поверен и ние сме длъжни да го запазим. Той е необходим на френския престол; при липсата на принц ние се надяваме, че по необходимост той ще бъде вожд на Вандея. Той е висш боен офицер. Трябваше да стигне във Франция заедно с нас, сега е необходимо да отиде без нас. Да спасим неговата глава значи да спасим всичко.

— Да! Да! Да! — извика в един глас целият екипаж.

Капитанът продължи:

— И той също ще премине сериозни опасности; не е лесно да се стигне брегът. Ще трябва лодката да бъде голяма, за да плава в открито море, а ще трябва да бъде и малка, за да избегне крайцерите. Необходимо е да стигне брега в някое безопасно място, но за предпочитане е брегът при Фужер, отколкото брега при Кутанс. Трябва един здрав моряк, добър гребец и добър плувец, местен човек, който познава всички проливи. Още е достатъчно тъмно, за да може лодката да се отдалечи от корветата, без да бъде забелязана. Освен това ще има дим, който ще я закрива. Малкият размер ще й помогне да премине плитките води. От капан, в който е хваната пантера, невестулката лесно се измъква. За нас няма изход; за лодката има. Тя ще се отдалечи с гребане; неприятелските кораби няма да я видят; и освен това ние през цялото време ще ги забавляваме. Ясно ли е?