Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Граф дю Боабертло полугласно даде нареждания на Лавийовил, който слезе при батареята, а той взе далекогледа си и застана встрани зад лоцмана.

Гакоал полагаше всички усилия да поддържа корветата право срещу вълните, защото, ударена отстрани от вятъра и морето, тя неминуемо би потънала.

— Лоцмане — каза капитанът, — къде се намираме?

— При Минкие.

— От коя страна?

— Откъм лошата.

— Какво е дъното?

— Остра канара.

— Можем ли да пуснем котва?

— Винаги може да се умре — каза лоцманът.

Капитанът насочи далекогледа си към запад и огледа Минкие; после се обърна на изток и разгледа корабите, които се виждаха и с просто око.

Лоцманът продължаваше, сякаш говореше на себе си:

— Това е Минкие. Служи за почивка на чайката, когато отлита от Холандия, а също и на гларуса.

В това време капитанът преброи корабите.

Наистина имаше осем кораба, добре подредени, чиито бойни профили се отразяваха във водата. В средата се забелязваше високият корпус на кораб с три палуби.

Капитанът попита лоцмана:

— Познавате ли тия кораби?

— Разбира се! — отвърна Гакоал.

— Какви са?

— Ескадра.

— На Франция?

— На дявола.

Настъпи мълчание. После капитанът подзе:

— Цялата ескадра ли е тук?

— Не цялата.

Действително на 2 април Валазе 60бе съобщил на Конвента 61, че десет фрегати и шест линейни кораба кръстосват водите на Ламанш. Капитанът си спомни това едва сега.

— Всъщност — каза той — ескадрата е от шестнадесет съда. А тук са само осем.

— Останалите — каза Гакоал — обикалят там по цялото крайбрежие и шпионират.

Капитанът, продължавайки да гледа с далекогледа си, прошепна:

— Един кораб с три палуби, две фрегати от първи ранг, пет от втори ранг.

— Ама и аз ги шпионирах — измърмори Гакоал.

— Хубави съдове — каза капитанът. — Аз съм командувал такива.

— Аз съм ги виждал отблизо — каза Гакоал. — Различавам ги един от друг. Помня отличителните им белези.

Капитанът подаде далекогледа си на лоцмана.

— Лоцмане, виждате ли добре кораба с високия борд?

— Да, капитане, това е корабът „Златен бряг“.

— Преименували са го — каза капитанът. — Преди се казваше „Бургундски щати“. Нов кораб. Сто двадесет и осем оръдия. 62

Той извади от джоба си бележник и молив и написа цифрата 128.

После продължи:

— Лоцмане, кой кораб е първият вляво?

— Това е „Опитни“.

— Фрегата от първи ранг. Петдесет и две оръдия. Преди два месеца ги монтираха в Брест.

Капитанът отбеляза в бележника си цифрата 52.

— Лоцмане — попита той пак, — кой е вторият кораб вляво?

— Фрегатата „Дриада“.

— Фрегата от първи ранг. Четиридесет осемнадесетмилиметрови оръдия. Беше в Индия. Има хубава бойна история.

И под цифрата 52 написа цифрата 40; после, като вдигна глава, каза:

— А сега вдясно.

— Капитане, всички са фрегати от втори ранг. Пет на брой.

— Коя е първата откъм кораба?

— „Решителна“.

— Тридесет и две осемнадесетмилиметрови оръдия. А втората?

— „Ришмон“.

— Същото въоръжение. След нея?

— „Атея“.

— Смешно име за морския флот. След нея?

— „Калипсо“.

— После?

— „Залавяща“.

— Пет фрегати с по тридесет и две оръдия всяка.

Капитанът написа под другите цифри числото 160.

— Лоцмане — каза той, — вие добре ги разпознавате.

— И вие — отвърна Гакоал — добре ги знаете, капитане. Да разпознаваш е нещо, но да знаеш е още по-добре.

Капитанът бе забил поглед в тефтерчето си и смяташе шепнешком.

— Сто двадесет и осем, петдесет и две, четиридесет, сто и шестдесет.

В този момент Лавийовил се изкачи на палубата.

— Шевалие — извика му капитанът, — ние се намираме пред триста и осемдесет оръдия.

— Добре — каза Лавийовил.

— Вие идвате от проверка, Лавийовил; всъщност колко оръдия, годни за стрелба, имаме ние?

— Девет.

— Добре — каза Боабертло.

Той взе далекогледа си от ръцете на лоцмана и погледна към хоризонта.

Осемте кораба, мълчаливи и мрачни, изглеждаха неподвижни, но ставаха все по-големи.

Те незабележимо се приближаваха.

Лавийовил отдаде чест.

— Капитане — каза Лавийовил, — ето моя доклад. Аз нямах доверие в тази корвета „Клеймор“. Винаги е неприятно да те накарат да отплаваш неочаквано с един кораб, който не ви познава и не ви обича. Английски кораб, изменник на французите. Дяволската каронада доказа това. Направих проверка. Хубави котви. Не са от обикновено желязо, изковани са с механични чукове от стомана. Халките на котвите са солидни. Въжетата са чудесни, лесно се размотават, обичайна дължина — сто и двадесет разтега. Достатъчно количество боеприпаси. Шест артилеристи убити. Всяко оръдие може да даде сто седемдесет и един изстрела.